Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
И Земела отвори вратата и видя Скира, седнал пред ниската масичка пред полупразен кратер с вино. И чашата пред Скира беше празна. А върху коляното на Скира беше преметнато като мъртва жълта змия златното огърлие. Земела спря до вратата. Скира бавно се изправи и огърлието се плъзна да пада, но Скира успя да го хване. И то висеше като бич в ръката му, когато той тръгна срещу Земела. А Земела видя в очите му желание да убие. И Скира вдигна ръце с разперени пръсти към гърлото на Земела.
Тогава Земела хвана Скира за палците, както я бяха научили едни отчаяни жени от пристанищните кръчми в някакъв град — кой беше този град, къде беше, Земела помнеше само, че беше пристанище. А онези жени знаеха да се борят с пияните и озверени моряци. И Скира се превърна на дете в ръцете на Земела. Тя го доведе до вратата на къщата, блъсна го назад и като тръшна вратата, побягна по улицата.
Трети във Фанагория стигна Аспарух. И едва беше пристигнал в двореца и настани Севар и евреина, когато му казаха, че го търси някаква жена. Това беше необичайно, защото във Фанагория жените не ходеха сами по улиците, освен тези, които нямаха какво да губят. Но Аспарух влезе в една от малките зали, където слугите бяха пуснали Земела.
И Аспарух веднага позна Земела, макар тя да беше облечена в скъпа дреха и лицето й да беше гладко и бяло като изрязано украшение от слонова кост. Нямаше ги скъсаната робска дреха, нито следите от прах и от кръв по лицето. Но очите бяха същите.
А Земела едва позна Аспарух. Стори й се, че човекът насреща е като замръзнал. Тъй замръзва човек, който дълго е седял в студена стая и бавно е замръзвал. Лицето на Аспарух сивееше, очите му гаснеха, устните му се вдървяваха. Да, като измръзнал стоеше Аспарух срещу Земела, а беше толкова горещо, че се виждаше как топлият въздух трепти пред замрежените прозорци, та люлее призрачното видение на бяло-зелената Фанагория.
И Земела каза:
— Княже, позна ли ме?
Аспарух каза:
— Познах те. Какво искаш?
Земела каза:
— Остави ме при себе си. Дай ми само хляб и подслон и ще правя каквото искаш.
Аспарух каза:
— Аз съм жрец. Край мене не може да има жени.
Земела каза:
— Ти даде за мене коня си.
Аспарух каза:
— Той се върна при мене.
Земела каза:
— Толкова по-добре.
Аспарух поклати глава и каза:
— Не е по-добре. Когато самоският тиранин Поликрат хвърлил безценния си пръстен в морето — дар на боговете — на другия ден намерили пръстена в корема на уловена риба. Тъй всички разбрали, че боговете отхвърлят Поликратовата жертва. И всички се отвърнали от Поликрат. Щом конят ми се върна при мене, макар да го дадох дар, значи боговете не приеха жертвата ми.
Земела каза:
— Какво да правя?
Аспарух каза:
— Върви си.
А той виждаше скъпата дреха на Земела, гладкото й лице и гордо вдигнатата глава. Така Земела не успя да събуди и да изтръгне Аспарух от просъницата, в която живееше. И не успя да го накара дори да се замисли и да разбере защо Земела е сама и защо търси закрила от него. А стана това не само по вина на печалния Аспарух, но и защото Земела не поиска да се моли и да разказва. И тя мислеше, че има още една надежда да получи на друго място подслон и подкрепа.
8.
Земела отиде при княз Слав, но я посрещна жрецът Терес. И Терес от утринта беше чел свещеното писание на евреите, а когато Земела отиде при него, денят вече преваляше и се спускаха вечерните сенки.
Терес намери свещените еврейски книги, написани на езика на траките беси. И смешно, и тъжно беше, че бесите бяха избрани от всички тракийски племена да служат на тракийските богове и бесите пазеха най-скритите и най-велики тракийски светилища, а се случи така, че те първи започнаха да приемат Христовата ерес и на техния език беше преведено Христовото учение. Терес диреше тази книга отдавна, но я намери чак тук, на брега на Черно море, както варварите наричаха Понта. Защото както на брега на морето не само спират корабите, но и се събират дъските от корабокрушенията и труповете на удавниците, тъй и на този бряг се събираха не само всички богове и всички вери, но и се събираха останките от крушенията на много човешки измами и надежди. Тук, на ръба на морето и степта, стигаха и се сблъскваха, и се месеха Мохамед и Христос, Йехова и Буда, Дионисий и Перун, Тангра и Заратустра. Но и тук догаряха последните свещени клади на огнепоклонниците и гниеха дървените изображения на готския бог Ирмин с петела на главата. А намерените от Терес свитъци бяха от книгите на римския папа Мартин Петия, който беше умрял в изгнание само преди няколко години, само на няколко разкрача от Фанагория.