Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
И Терес не четеше новите завети на божия син Христос, а за кой ли път препрочиташе воплите на еврейските пророци, които плачеха над съсипаното юдейско царство. И Терес се чудеше какви слова на болка и на омраза бяха намерили тези хора. Повтаряше думите им и някои ги знаеше като песен. „Дъще вавилонска, блазе на онзи, който ще ти въздаде за всичко, що си сторила нам! Блазе на онзи, който хване и разбие о камък малките ти деца!“ И Терес усещаше благородна завист, че той не е изрекъл тези думи срещу ромеите, които съсипаха олтарите на тракийските богове.
Терес бродеше като насън из тези жалби и проклятия, изречени преди хиляда, та и преди две хиляди години, а сякаш бяха казани вчера — когато Земела отвори вратата на двора, обграден от високи стени. И като влезе, отметна булото пред лицето си. И Терес беше виждал Земела да се мярка из шатрата на Скира; и дочу нещо коя е и каква е, но не я беше виждал отблизо. И нищо не знаеше за срещата й с княз Слав.
И Земела беше виждала Терес отдалеч и по облеклото беше познала, че е тракиец. Сега, като видя Терес — с тесните тракийски гащи и бялата риза, през която минаваше тракийската шевица като гребен на крепостна стена със зъбери — сега Земела усети, че за пръв път от много време сърцето й се отпуска. А когато видя тракийският му щит — пелта, извит като сърпа на млада луна, и като видя разперените крила на орела върху щита, на Земела се стори, че се връща вкъщи.
И Земела се усмихна на Терес.
А Терес най-напред се стресна, защото го събудиха от страшните сънища край разрушените и поруганите олтари, но после красотата на жената го удари в гърдите като чело на бик и спря дъха му. И той пожела жената и сърцето му се ожесточи. А зъбите му се стегнаха и коравата брада върху лицето му се размърда, като че ли той дъвчеше желязо.
И Терес попита:
— Кого дириш?
Заговори на гръцки, сякаш не знаеше или беше забравил, че жената е тракийка. Или искаше да й покаже, че не я признава за тракийка — в тази копринена дреха и с това було върху лицето? Земела все още се усмихваше и каза на тракийски:
— Диря славянския княз.
Терес помълча и все така дъвчеше желязото — като кон, който гризе юздечката, преди да хвърли ездача. Искаше да отпрати жената, но намери сили да каже:
— Князът е болен и не може да става от постелята си.
И Земела изведнъж видя, че вечерните сенки са изпълнили двора и че само лицето на високия Терес събира последната отмаляла светлина на слънцето. Светеше и стената на двукатната къща в дъното на градината и зад тази стена трябваше да бъде славянинът — последната надежда на тракийката. А над къщата и градината грачеха чайки. И Земела усети, че отмалява и угасва като последното слънчево сияние, и усети да охладнява и олеква като човек, който лежи в топла вода и кръвта му изтича. И слънчевите лъчи бледнееха и хладнееха като кръвта на слънцето, която се стопяваше във вечерта.
Тогава Земела се облегна на зида. И Терес още повече я хареса и повече се ожесточи. И каза:
— Върви там, откъдето си дошла.
А Земела стоеше с наведена глава и нямаше сили да отговори. И Терес тихо изрече:
— Махай се.
Земела вдигна към него огромните си очи, пълни с такава мъка, та като че ли беше пияна, и попита:
— Защо ме пъдиш?
И Терес каза през зъби, като се задушаваше:
— Защото, докато ромеите впрягат твоите сестри тракийки в ралата си и орат с тях вместо с кобили, тебе същите ромеи те яздят с копринени юзди и със златни шпори. Защото, докато твоите сестри плачат, та пеят пред труповете на мъртвите ни мъже, ти пееш на нашите палачи нашите тракийски песни.
И последната светлина се стопи върху лицето на Терес. Не се надигна и не го заля сянка, а светлината угасна. Земела се откъсна от топлия зид и се изправи. А беше бяла като човек, чиято кръв е изтекла, дори устните й белееха. И тя тихо каза на Терес:
— Чакай, чакай… Къде беше ти, когато нашите палачи хвърлиха на врата ми примка и ме повлякоха като агне? Защо не ме защити? Къде беше ти, когато ме продадоха на персийски търговци сред тържището на Солун, както се продава агне?
Терес повтори:
— Махай се…
А Земела изля върху Терес своята мъка и своето отчаяние. И му каза:
— Къде беше ти, тракиецо, когато ме заведоха в храма на Ищар, скрит в планините? И ме украсиха като жертвено животно, и почнах да слизам надолу по стълбата — от светлината на небето към мрака на земните недра. И на първата врата свалиха от главата ми короната на светлината и ме накараха да попитам: „Как смеете?“, макар в сърцето ми да нямаше възмущение и гордост, а само ужас. А питах, за да могат да ми кажат: „Смири се, богиньо, пред закона на подземното царство.“ И на втората врата свалиха златния обръч над очите ми, наречен „прелестта на челото“. И пак ме накараха да попитам, и пак ми казаха същите слова. А на третата порта свалиха от гърдите ми огърлицата, наречена „верига за мъжете“. На четвъртата порта свалиха покривалото на гърдите ми, наречено „към мене, мъже, към мене“. И на петата порта изтриха от лицето ми белилата и червилата — от маската, наречена „ела, ела“. На шестата порта съблякоха дрехата ми и останах гола. А на седмата порта скъсаха веригата, която съединяваше глезените ми…