Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
— Времето учи нашия народ на строгост и точност. Другите народи пресмятат войските си с десетки, стотни и хиляди. Ние, болгарите, пишем на камък, че ичиргу боилът трябва да има 882 ризници — не хиляда, а бери багаинът 84 ризници — не сто. Тази строгост и точност, на които се прекланя нашето племе, те пазят племето четиридесет века. Бъди строг и точен като Времето.
Жрецът още каза:
— И Времето ни учи на неумолимост. Само две неща още от древни времена са придобили истинско единство, което значи сила. Небето е придобило единство — затова е чисто. Земята е придобила единство — затова е спокойна. Но Времето е научило небето и земята, че за да бъдат силни, не могат да бъдат човеколюбиви. Те се отнасят към всички неща — и към хората — като към жертвени кучета. Ако искаш да бъдеш силен, трябва да бъдеш неумолим като Времето.
Аспарух мълчеше. Да, Аспарух видя Времето. То имаше неповторимия бял блясък на прозрачен лед. И то беше студено, студено, студено.
Аспарух замръзна. Душата му стана като черната вода на онова езеро под леда, в което цяла зима се къпеше момчето Марал-Аспарух. И както слънчевите лъчи отскачаха от леда на езерото, та водата цяла зима оставаше черна като катран, тъй и всяка светлина и всеки глас на околния свят отскачаха от Аспаруховите зеници и уши, та душата му оставаше черна и спокойна. И той не знаеше кога ще дойде — и дори не чакаше — денят на пролетното равноденствие, когато ледът щеше да пропусне лъчите, за да може езерото отново да просветлее.
И затова нито каменните надписи, нито изсъхналите мъртъвци, нито думите на жреца развълнуваха черната вода на Аспаруховата душа. И той си спомни думите на Акага, казани тогава, в оня пак пълен с блясък ден на първата среща с Кубрат. Акага беше казала: „Не се страхувай, те ще се върнат при тебе, когато останеш сам и потънеш в размисъл. Ако не се върнат днес, ще се върнат утре или след година…“
Да, синко Аспарух, те щяха да се върнат.
6.
Кубрат и жрецът на Големия конник останаха в Светилището; и жрецът върна Аспарух — вече с отворени очи — по обратния път към каменната колиба, където беше оставил хората си. И нито веднъж Аспарух не успя да остане насаме с баща си, но жрецът му каза, че те ще се върнат в Жълтото градище и там ще се срещнат с Кубрат. Така Аспарух само остави кичур от косата си във вечния огън, за да обещае на Тангра, че му посвещава живота си. Не тръгна обаче веднага по пътя на жреческите изпитания.
И Аспарух завари Севар ранен, проснат без памет върху мокра от пот и кръв кожа. И завари до него седнал евреина Исак да се надвесва над Севар като майка над дете. А носът на Севар се изостряше като на пътник към оня свят и евреинът изглеждаше по-мъртвешки слаб и от Севар. Войниците разказаха на Аспарух, че преди четвърт луна Севар се довлякъл ранен и трескав до колибата — без златото и без двамината си другари. Оттогава евреинът не мръднал от възглавето му и нито спял, нито ядял. Аспарух каза на евреина:
— Поне хапни, така ти ще умреш преди него. Аз ще стоя до Севар.
И евреинът вдигна глава и от възпалените му червени очи течаха сълзи, та капеха от увисналия му нос. И ако не беше страшен, щеше да е жалък. Евреинът каза:
— Ще държиш ли ръката му? И ще викаш ли цялото време наум: „Не си отивай! Не си отивай!“ Обещаваш ли с цялата сила на душата си да не му дадеш да си отиде?
Аспарух обеща и каза:
— Обещавам.
И войниците донесоха на евреина гърне с гореща каша. А той ядеше и плачеше — и сълзите му капеха в кашата, та с пълни уста и през сълзи той каза:
— Винаги съм пресмятал всичко. И зная, че всяка хубава вещ струва десет или двадесет такива лоши вещи. Ти можеш да купиш добър меч, ако продадеш десет или двадесет лоши меча. Ако искаш да имаш хубава къща, тя струва десет по-лоши къщи. Ала с хората? Може ли да оцениш един добър мъж с десет, дори със сто други мъже? Колко струва Севар? Струват ли хиляда души колкото него?
И той плачеше и гълташе горещата каша; и се пареше, но ядеше, за да има сили да бди над Севар. И Аспарух държеше горещата ръка на Севар. Но Севар щеше да умре, ако не се беше върнал Алтъй.
В колибата влязоха трима алани — и може би между тях да беше онзи, комуто Аспарух даде Алтъй, но тримата си приличаха като братя — с еднакви черни бради и с еднакви дрехи. Единият от аланите каза:
— Страннико, ела при коня си.
Аспарух възседна кон и препусна след тримата алани, които тичаха по пътеката. И отдалеч видя жълтото петно на конски труп, проснато на пътеката, а около трупа стояха прави десетина алани в черни наметала. Тогава Аспарух слезе от коня, защото не искаше да приближи Алтъй, възседнал друг кон. Срам го беше от Алтъй.