Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
И докато Земела говореше, на Терес се струваше, че тя слиза по някаква стълба към него — Терес, и на всяко стъпало сваля по едно украшение или по една дреха от себе ся. И накрая застана гола пред него — съблечена за пръв път през живота си. И сиянието на бялото й тяло го ослепи, та той сведе поглед, за да не го издадат очите му. Не виждаше нищо, а от сиянието идваха горчивите, пълни с плач думи на Земела. Тя каза:
— И долу, в полумрака, видях голата каменна статуя на грозен бог, седнал на олтара. И ме накараха да седна в скута на страшния каменен бог. И първото нещо, което усетих от любовта, беше камък в утробата ми. И първата кръв, проляна за любовта, потече не по моите бедра, а по камък, лъскав от благовония и нечистотии… А после ме затвориха в клетка с бронзова решетка и пуснаха в подземието пияни мъже. И те се трупаха около клетката и я тресяха, и се мъчеха да разтворят пръчките на клетката. И най-силният разтвори клетката и влезе при мене…
Земела млъкна. Мълчеше и Терес. И Земела тихо добави и каза:
— Къде беше ти тогава — ти, тракиецо?
Терес вдигна очи и протегна ръка. И дрезгаво рече:
— Ела с мене.
А жената не се учуди — само се отдръпна и отчаянието в очите й се смени с презрение. И тя попита:
— Вече не ме ли пъдиш?
И Терес повтори думите си — и усети, че се вкаменява и палците на нозете му се извиха и се впиха в земята. Той каза:
— Ела с мене.
А жената каза:
— Не.
И като наведе глава, отвърна се и си отиде. А вратата бавно се затвори зад нея.
Да, тъй се срещнаха за пръв път Терес и Земела. А княз Слав видя през прозореца на къщата срещата им. И мъчително следеше лицата им, но след като залезе слънцето, виждаше само очертанията на телата им и движенията на ръцете им. А думите едва чуваше, пък и да чуваше, нищо нямаше да разбере, защото те говореха с езика на траките. И с проникновението на човек, който обича, княз Слав разбра, че Терес покани Земела да се любят — и видя, че Земела си отиде.
И князът гледаше, и мразеше тялото си, от което се вдигаше тази смрад на преизподня. А не намираше смелост да наметне върху плещите си дреха и да слезе при двамата, защото на всичко отгоре лицето му беше синьо, сякаш го бяха пребили от бой.
Когато вратата се затвори зад Земела, тогава княз Слав се просна по гръб в ложето си.
И си призна, че и обича, и не обича, че и мрази, и не мрази. В сърцето му израснаха едно до друго цвете перуника и морав бодил. Виждаше ги как се вплитат, дори виждаше как бодливите листа на бодила и тръните му се впиват и преплитат със стеблото и листата на перуниката. И ги пробождат, и меката плът на перуниката се гъне, та отстъпва на правите твърди бодли. А двата цвята светеха един до друг — синьо — моравата перуника и моравосиният бодил. Князът знаеше, че не може да ги отдели едно от друго, че ако рече да скубе коравия бодил, ще разкъса нежната перуника. И не можеше да разкопае и да полее само перуниката, защото виждаше оплетените корени в черната земя и знаеше, че и бодилът ще поеме влага, та ще израсне — и той по-високо. Перуниката беше копнежът по тракийката, бодилът беше мъжката ревност на славянина към това, което тя беше преживяла, и това, което преживяваше.
И князът знаеше, че като излезе от тази къща, ще мине край къщата на Скира.
А Скира не очакваше, че Земела ще се върне. И в безсилен бяс той мечтаеше какво би сторил с нея, ако тя отново падне в ръцете му. И сам тръпнеше и се плашеше от извратеността и жестокостта на мислите си.
Но когато Земела се върна и Скира видя лицето й — дали беше лице на човек, който влиза в гроба, или се връща от гроба, Скира нищо не направи и дори нищо не каза.
9.
След няколко дни княз Слав се оправи и рано сутринта отиде на пристанището. Но още по-рано мина край къщата, където живееше Скира със Земела, и разбра, че ромеецът е заминал. И Фанагория изведнъж опротивя на княза. А на пристанището князът намери болгарски кораб, който на другата сутрин с вятъра откъм сушата щеше да опъне платна към Одесос, та можеше да ги вземе и да ги свали на брега на Подунавието. Княз Слав се върна при Терес и тъй като всички вързопи бяха стегнати, оставаше им само да чакат един ден и една нощ.