Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Когато кажеш на тях или на друг, ние с Куин ще те подкрепим напълно.
Въпросът, който Джон нямаше куража да зададе, явно се четеше в очите му, защото Блей се протегна и го докосна по рамото.
— Не. Ни най-малко. Не вярвам, че има нещо, което да промени мнението ми за теб.
От устата и на двамата се откъснаха идентични въздишки и те затвориха очите си едновременно. Никой не продума до края на пътуването до дома.
Леш седеше на мястото до шофьора във Форд Фокуса, обзет от вбесяващото усещане, че въпреки нападенията, организирани от него над къщи на семейства от аристокрацията, Обществото на лесърите не схващаше ситуацията. Лесърите продължаваха да приемат нареждания от господин Д., а не от него.
Те дори не знаеха за съществуването му.
Хвърли поглед към господин Д., чиито ръце държаха спокойно волана. Част от него искаше да го убие, но логиката му подсказваше, ме мръсникът му е нужен жив поне докато се налагаше да доказва кой е пред своите бойни части.
Бойни части. Обичаше тази фраза.
Тя беше на второ място след «своите».
Май би било добре да си избере униформа. Като на генерал.
Със сигурност я заслужаваше, предвид колко стегната военна стратегия прилагаше. Беше същински гений, а това, че използваше наученото от Братството срещу тях, беше просто знаменито.
През последните бог знае колко века Обществото на лесърите само се закачаше с вампирската раса. При наличието на слабо разузнаване и некоординирана военна мощ, стратегията им беше неефективна и успехите им бяха минимални.
Той, от друга страна, мислеше на едро и имаше знанията, за да приложи плановете си в действие.
Начинът да бъдат елиминирани вампирите беше да се прекърши общата воля на обществото им, а първата стъпка към това беше дестабилизацията. Четири от шестте основополагащи семейства на глимерата бяха елиминирани. Оставаха още две и когато удареха и тях, лесърите можеха да се захванат с останалата част от аристокрацията. Онези от Съвета на прицепсите, които бяха оцелели, щяха да се обърнат срещу Рот. Щеше да се появи съревнование за надмощие, последвано от мерене на силите. И Рот като лидер, принуден да се справя с тревогите на цивилните и оспорването на властта му в ситуацията на активна война, щеше да допусне грешки в преценките си. Което само щеше да подсили нестабилността.
Упадъкът нямаше да е само политически. Ограбването на повече къщи означаваше по-малко пари за Братството поради неплащането на данъци. По-малък брой на аристокрацията означаваше по-малко работни места за цивилните, а това щеше да доведе до финансова криза в по-ниските слоеве и спадане на подкрепата им към краля. Щеше да се стигне до порочен кръг, който неизбежно щеше да доведе до свалянето от длъжност на Рот, убийството му или свеждането му до позиция на безгласна буква, а по този начин вампирската общност щеше да затъне още по-дълбоко. След като всичко бъдеше доведено до пълен хаос, Леш щеше да се намеси и да довърши започнатото.
Единственото по-хубаво би било чума сред вампирите.
Планът му засега действаше. Първата му нощ беше пожънала огромен успех. Ядоса се, задето Куин не си беше у дома, когато нападнаха къщата му, тъй като би му доставило удоволствие лично да убие братовчед си, но пък беше научил нещо интересно. На бюрото на чичо си беше открил документ, че се отрича от Куин, с който той биваше изхвърлен от семейството. Което пък означаваше, че бедният малък нещастник се мотаеше някъде навън, макар и очевидно не у Блей, защото неговият дом също беше атакуван.
Да, беше неприятно, че не откриха Куин в дома му. Но поне бяха пленили брат му жив. Това щеше да е забавно. Обществото на лесърите беше претърпяло някои загуби, главно в къщата на Блей и в собствената къща на Леш, но като цяло развитието на събитията беше в услуга на Леш.
Моментът все пак беше критичен. Глимерата щеше да се насочи към защитените си домове и въпреки че той беше наясно с районите, в които се намираха, повечето бяха в северната част на щата, а за неговите войници това означаваше пътуване. С цел да ускорят убийствата, трябваше да атакуват възможно най-много адреси тук в града.
Карти. Нужни им бяха карти.
Точно когато му хрумна тази мисъл, стомахът му запротестира.
Имаха нужда от карти и храна.
— Спри при тази бензиностанция — кресна той.
Господин Д. не успя да отбие навреме, така че му се наложи да върне на заден.
— Трябва ми нещо за хапване — каза Леш. — И карти за…
В другия край на улицата сините светлини на колдуелската полиция замигаха и Леш изруга.