![Том 6 (Исторически драми) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/5/1/tom-6-istoricheski-drami-bg-download.jpg)
Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
на име Дарби, Хейстингз, Бъкингам,
наливайки в наивния им слух,
че лейди Грей и нейните роднини
настроили са краля против него.
Простаците ми вярват и ме острят
да отмъстя на Ривърз, Дорсет, Грей,
но аз, въздишайки, им отговарям,
че във Писанието Бог ни учи
на злото да отвръщаме с добро,
и тъй, покрил коварството си с думи,
изчоплени от Божиите книги,
пред хората минавам за светец,
когато всъщност действам като дявол!…
Влизат двама Убийци.
Но тихо! Идат моите момчета…
Е, как е оназ работа, смелчаци?
Отиваме ли вече?
ПЪРВИ УБИЕЦ
Да, милорд.
Но трябва ни писмо, за да ни пуснат.
РИЧАРД
Предвидено отдавна. Ей го тук.
Дава им писмо.
Щом свършите — веднага в Кросби хаус!
И действайте решително и твърдо!
Не го оставяйте да ви говори,
защото има сладка реч и може,
ако го слушате, да ви размекне.
ПЪРВИ УБИЕЦ
Как не, милорд! Ще седнем да дърдорим!
Които много плещят, малко вършат.
Ний работим с ръце, а не с езици.
РИЧАРД
Харесвате ми. Вий сте от онези,
които ронят кремъци, когато
мекосърдечните със сълзи плачат.
Вървете! Хайде!
ПЪРВИ УБИЕЦ
Тръгваме, милорд!
Четвърта сцена
В Тауър.
Влизат Кларънс и Браканбъри.
БРАКАНБЪРИ
Защо сте днес тъй мрачен, ваша милост?
КЛАРЪНС
Прекарах страшна нощ, така гъмжаща
от грозни сънища и страхотии,
че втори път не бих се съгласил
да я прекарам срещу цял безброй
от светли дни, заклевам се във кръста!
БРАКАНБЪРИ
Какво сънувахте?
КЛАРЪНС
Ужасно нещо!
Избягал бях от този ваш затвор
и плавах към Бургундия. С мен беше
и брат ми Глостър, който ме склони
да се качим на палубата. Там
припомняхме си в дружеска беседа
войните между Ланкастър и Йорк
и трудностите, преживени в тях,
и както крачехме един до друг
по хлъзгавите талпи, Глостър в миг
се спъна и щом рекох да го хвана,
ме блъсна извън борда във въртопа
на бурното море. О, Боже мой,
как страшно беше давенето в него
с уши, изпълнени от вой и рев,
с очи, отворени към страшни гледки:
осеяно бе дъното с безбройни
разбити кораби и мъртъвци,
оглозгани от рибите. Навред,
додето поглед стигаше, лежаха
кюлчета злато, купища от бисер
и скъпоценни камъни тъй много,
че някои от тях се бяха сврели
в отворените черепи и алчно
блещукаха от очните им дупки
като очи, замаяни все още
от жажданите накити, които
красяха тинята, за гавра сякаш
със костите, разхвърляни край тях!
БРАКАНБЪРИ
Но как във кратния предсмъртен миг
видяхте толкоз много морски тайни?
КЛАРЪНС
Туй беше сън и в него много пъти
духът напираше да ме напусне,
но всеки път свирепата вълна
го спираше да излети на воля
към лекия, свободен, празен въздух,
така че задушената ми гръд
за малко не се пръсна от напора
насила да го блъвне във морето.
БРАКАНБЪРИ
И туй мъчение не ви събуди?
КЛАРЪНС
Не, не, сънят ми продължи нататък,
отвъд смъртта. За моята душа
тогаз започна бурята: сънувах,
че с помощта на мрачния лодкар,
описван от поетите, съм минал
през тъмната река, отвъд която
е царството на вечната тъма193;
и първият, когото срещнах там,
бе моят тъст, прославеният Уорик,
и той възкликна: „Адът няма мъка,
достатъчна за този лицемерен
клетвопрестъпник Кларънс!“ и изчезна.
193
„… мрачния лодкар… на вечната тъма…“ (мит.) — става дума за Харон, който пренасял душите на умрелите през подземната река Стикс.