Том 6 (Исторически драми) [bg]

ръмжахте вий, готови за гърлата

да се загризете, а пък сега

обръщате беса си против мене?

Нима била е клетвата на Йорк

тъй тежка на небето, че смъртта

на мъж ми Хенри и сина ми Едуард,

че загубата на една държава,

че моето изгнание — туй всичко

да е заплата само за живота

на някакво наперено хлапе?

Проклятията стигат значи горе?

Добре тогава, облаци оловни,

път давайте за страшните ми клетви!…

Мъжът ти, кралят, да умре в пресита

заради моя крал, убит коварно,

за да отстъпи трона си на него!

Синът ти Едуард, този, който днес е

Уелски принц, заради моя Едуард,

тогава Уелски принц, като сина ми

насилствено и рано да умре!

Самата ти, която си кралица,

заради мен, кралица преди време,

да надживееш славата си, както

аз своята, горко ми, надживях!

Да имаш дълги дни, за да оплачеш

децата си и да съгледаш друга,

облечена във твоите права,

тъй както аз днес гледам теб във свойте!

Щастливите ти дни да свършат много

преди сама да свършиш! Да умреш

след дълги часове на страшни мъки,

ни майка, ни съпруга, ни кралица!…

Вий, Ривърз, Дорсет — Хейстингз, и ти също! —

и тримата присъствахте, когато

синът ми бе убит. Аз моля Бога

да не достигне ни един от вас