Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
Реши да опита друга стратегия и отстъпи назад, на около шест метра от противника си.
Халил излезе от отбранителната си позиция и закрачи право към Борис, който остана на място и се изненада, когато либиецът спря.
Започваше да си мисли, че Халил или се е научил на предпазливост, или е осъзнал, че не е бивало да се въвлича в подобна ситуация с човека, който го е учил как да се бие с нож. Отново премина в атака и накара Халил да отстъпи. После двамата мълчаливо започнаха да кръжат един срещу друг в средата на просторното помещение.
Борис следеше движенията на Халил. Знаеше, че либиецът е по-пъргав и в много по-добра форма от него, но пък той бе по-масивен и смяташе, че физически все още е по-силен от него.
Халил отново приклекна с разкрачени крака и протегната право напред увита ръка — отбранителна позиция, която не беше нужна, при положение че между двамата имаше цели три метра. Явно Халил беше преценил погрешно движенията му или ставаше нервен, което засили увереността на Борис.
Пристъпи бързо напред — лъжлив ход, при който се надяваше, че Халил ще отстъпи назад и ще изгуби защитната си позиция. Но вместо това либиецът неочаквано се хвърли напред и го посрещна насред крачка.
Атакува ниско под ножа и увитата ръка на Борис, нанесе удар отдолу нагоре и го прободе отляво, под гръдния кош.
Борис изкрещя от болка, отстъпи от мушкащия нож и нанесе висок ритник в приведената глава на Халил.
Никой от двамата не продължи с атаката. Отдръпнаха се на безопасно разстояние.
Халил кимна.
— Много добре.
Борис предпазливо опипа раната си и установи, че е тясна, може би дълбока, но не кървеше обилно и не беше смъртоносна.
Халил загледа образуващото се кърваво петно по бялата риза и стигна до същото заключение.
— Няма да умреш от това.
Борис също така заключи, че няма да спечели битката — вече се беше задъхал, а раната щеше да закърви повече от движенията и в крайна сметка да го остави без сили.
Освен това, призна Борис, Халил беше по-добър с ножа — помнеше уменията, но по-важното бе, че беше запомнил триковете и беше научил някои нови. Също така Борис знаеше, че Халил има волята и куража да се изправи срещу човек с нож, а самият той не бе сигурен, че вече притежава подобна воля.
— Край — отчаяно каза Борис. — Свършено е. Ти победи.
Халил се разсмя.
— Нима? Да не би вече да си мъртъв? Сега мога ли да си вървя?
— Асад…
— Тази вечер ще умре още един човек — каза Халил. — Затова се надявах, че ще мога хубаво да се поупражнявам с теб. Но сега виждам, че си слаб противник — твърде стар, твърде бавен и твърде уплашен.
Борис не отговори. Помъчи се да намери друг изход от положението и се сети за вратата. Ако можеше да се добере до вратата… Започна да кръжи, така че Халил да направи същото и да му открие път към изхода.
Халил обаче остана на място.
— Ако искаш да избягаш от стаята, нямам нищо против. Но трябва да ти кажа, че отвън ще намериш само заключен асансьор и заключена врата към стълбите. Какво пък, може би предпочиташ да се биеш в по-малко помещение. — Усмихна се. — Не ми пука къде ще те заколя.
Борис пое дълбоко дъх.
— Ти победи. — Свали ножа. — Не съм ти направил нищо. Аз те обучавах…
— Млъквай. — Халил направи няколко крачки напред и докато Борис отстъпваше, каза: — Още не сме приключили този урок. Не искаш ли да ми покажеш как ще ме обезоръжиш и ще ме хвърлиш срещу стената, както направи навремето? Да не мислиш, че съм забравил коляното ти в топките ми? Или може би великият руски убиец е изцапал гащите и иска да ми спести миризмата?
Борис усети как гневът отново се надига в гърдите му, разви сакото от ръката си и рязко замахна с него към Халил, като в същото време пристъпи напред с протегнат нож.
Халил отстъпи назад, спъна се в ръба на килима, падна на пода и изпусна ножа си.
Борис се хвърли към него и със закъснение осъзна, че отново се е хванал на уловка — Халил вдигна крака, изрита го в корема и го запрати във въздуха. Главата на Борис се удари в китайския шкаф, който се разби с трясък.