Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Защо живеете така? — Миранда се огледа.
— Положих доста усилия, за да прекъсна всичките си връзки тук, когато жена ми почина. — Говореше за смъртта като за някакъв делови факт, но Миранда можа да долови напрежение в ъгълчетата на очите му, когато спомена за това. — Ако някой поиска да ме търси, преди всичко ще се насочи към Острова на чародея. Там оставих много хора, които могат да работят с магия, така че всяко заклинание, предадено посредством магично изкуство, там ще звънне като камбанка за вечеря.
— И понеже тук магията се практикува всеки ден, ако решите да свършите нещо, никой няма да забележи, така ли? — Тя отпи от виното и каза: — Много е добро.
— Наистина? — попита Пъг и също отпи. — Да, така е. Чудя се кое… — Той повдигна бутилката. — Трябва да питам Гатис дали има повече от това в избата на Острова, когато се върна.
— Защо се криехте и оставяхте грешни следи? — попита Миранда.
— А защо ме търсехте?
— Първа ви попитах.
— Добре — кимна Пъг. — Пантатийците са бесни срещу мен и магическите ми умения. Открили са начини да ги неутрализират, така че трябва да съм сигурен, че никой техен агент няма да ме открие.
— Да ви неутрализират? — Очите й се свиха. — Изучавах преди известно време змийската магия — те още пърлят на огън тела на животни, за да благословят битките си. Ако сте толкова могъщ, колкото казват…
— Има много начини да пречупиш една атака освен да я посрещнеш с по-голяма сила — каза Пъг. — Какво би станало, ако държах любимото ви дете с кама, опряна на гърлото му?
— Излиза — отбеляза Миранда, — че ако не знаят къде се намирате, те не могат да заплашат никой, който ви е скъп.
— Да. А сега, защо вие ме търсите?
— Оракулът на Аал влиза в цикъл на раждане и ще сме лишени от помощта й. Бях помолена от…
— От кого? — прекъсна я Пъг.
— От някои хора, които не искат да видят този свят загинал съвсем скоро — отсече тя. — Бях помолена да запазя Камъка на живота…
— Как научихте за него? — попита Пъг и се изправи.
— Аз съм кешийка — каза Миранда. — Спомняте ли си един човек, който дойде да помогне на кралската армия в битката?
— Лорд Абдур Рахмад Мемо Хазара-хан — отговори Пъг.
— Отне години — кимна Миранда, — за да проникнем през илюзиите и лъжливите следи. Но мина време и малцината, успели да влязат при Оракула и да се върнат с мъдростта й, преодоляхме бариерата при Кръстопътя на Малака, работихме десетилетия и накрая научихме истината.
— Значи работите за императора, така ли?
— А вие не работите ли за краля? — контрира Миранда.
— Боррик и аз сме нещо като роднини — каза Пъг и сръбна от чашата си.
— Вие си изпросихте въпроса.
— Така е. — Той остави бокала си. — Да приемем, че някак си съм по-малко обвързан със задълженията и лоялността си, отколкото преди. Което всъщност няма нищо общо с проблема. Ако знаете нещо за Камъка на живота, знаете, че националните интереси по този повод са ясни. Ако валхеру се пробудят отново, ние ще загинем.
— Тогава трябва да ми помогнете — каза Миранда. — Помогнах на принца да осигури група отчаяни мъже. Ако оживеят и ни донесат необходимата информация, ще знаем срещу кого сме изправени.
— Вие, една кешийка, работите за принца? — учуди се Пъг.
— Очевидно най-разумното е да служа на истинските интереси на господаря си.
— И кои са тези глупави мъже? — повдигна вежда Пъг.
— Командва ги Калис.
— Синът на Томас — рече Пъг. — Не съм го виждал от дете; може би от двайсет години или повече.
— Той си е все така млад. Бесен и притеснен.
— Той е уникален. Няма друго такова същество като него във вселената. Той е плод на съюз, който не трябваше да създаде поколение, и някой ден ще умре по същия уникален начин.
— И самотен.
— Кой друг? — погледна я Пъг.
— Група мъже, осъдени на смърт, от който не познавате никого. Освен Накор, исаланеца.
— Липсва ми разхвърляната му гениалност — усмихна се Пъг. — И неговото чувство за хумор.
— Опасявам се, че тези дни едва ли ще му е до хумор, — каза Миранда. — След смъртта на Арута Николас остана единствената надежда за Западните владения, за Кралството и за света. Той прие плана на баща си, но не му стига ентусиазъм.
— Що за план е това?
Тя му разказа за предишните пътувания до Новиндус и за пораженията, понесени от Калис и неговите хора последния път. Сподели му идеята да бъде изпратена група, която да се присъедини към победоносната армия. Мъжете трябваше да потърсят причината за силата на пантатийците и да се завърнат със сведенията за реалните размери на опасността, настъпваща срещу Кралството.
— Мислите ли — каза Пъг, когато тя свърши — че това е нещо различно, а не обикновено съсредоточаване на военна сила в Новиндус? Смятате ли, че може да се предприеме нападение през морето и да се завладее Камъкът на живота?