Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Богинята дълго разглежда Миранда; после с едва забележимо движение показа на гостенката да премине в друга зона.
— Потърси някой, който още не е дошъл между нас.
Миранда побърза към друга част от залата, където зоната не беше заета от никого, и като използваше магичното изкуство във всяка фаза на реалното, затърси някакъв знак за това, което би могла да срещне тук.
Един знак блесна в светлинния спектър, далеч над възможността на повечето хора да го забележат, но Миранда го видя. Обърна се и видя, че Вратарят я следва — носеше се на две педи над каменния под.
— Кой е оставил този белег тук?
— Някой, който е идвал тук, както и ти.
— Какво означава този символ?
— Това е знакът на Водан-Хоспур, един от Изгубените богове, когото очакваме.
— Очаквате завръщането на богове, изгубени през Войната на хаоса? — учудено попита тя.
— Всичко е възможно в Павилиона на боговете.
— Как се казва този мъж, който е оставил символа?
— Не мога да кажа.
— Търся Пъг от Звезден пристан — каза Миранда. — В хана на Пътя на световете ми казаха да дойда тук.
— Подобни проблеми не са моя грижа — повдигна рамене Вратарят.
— Бил ли е тук?
— Не мога да кажа.
Миранда помисли и после рече:
— Като не можеш да кажеш нищо, ориентирай ме поне къде бих могла да ида, за да го намеря?
— Може би ще трябва да поогледаш мястото, където те подведоха по грешната следа — каза след кратко колебание Вратарят.
— И аз така си помислих — каза Миранда, махна с ръка и изчезна — чу се само леко пукване: единственото свидетелство, че е била тук.
Един от хората, обикалящ край близкия бог, се обърна и отметна качулката си. Беше нисък и набит, очите му имаха цвят на тъмен орех — не бе млад, но брадата му беше черна като на двайсетгодишен момък, а поведението и ръстът никак не намаляваха аурата на власт, която го обкръжаваше.
Като пристъпи към мястото, където чакаше Вратарят, той каза:
— Ти изпълни предназначението си. — Махна с ръка и фигурите в залата изчезнаха, като оставиха огромно празно пространство от скали и лед. Студеният въздух се втурна през незащитения отвор, заудря със страшна сила и го накара да се завие плътно с наметалото си.
Той се огледа, за да се увери, че не е останала и следа от илюзията, вдигна ръка и се приготви да се премести на друго място, когато един глас произнесе:
— Богове, колко е студено тук без илюзията!
Мъжът се обърна и се оказа на метър от току-що появилата се жена.
— Пъг от Звезден пристан?
— Чиста работа — кимна мъжът. — Малцина могат да прозрат през капана на хитростта.
Тя се усмихна и в израза й се мярна нещо странно познато.
— И аз не успях. Но нещата не ми изглеждаха съвсем наред и реших да се престоря, че си отивам, с надеждата да науча нещо повече.
— Вие просто станахте невидима — усмихна се той — и произведохте необходимия звук.
— Вие ли сте Пъг? — попита тя.
— Да, аз съм Пъг от Звезден пристан — каза мъжът.
Лицето на жената стана загрижено и той отново долови в него нещо познато.
— Трябва да тръгваме. Има много работа.
— За какво говорите? — попита Пъг.
— Хайпур падна и Ланада е заплашена от предателство.
— Знам — кимна Пъг. — Но според мен е твърде прибързано да се намесвам… Пантатийците контрират нашата магия със своята. Знам. Но има нещо повече от простото джаскане с магии, наподобяващо блъскащите се овни по планинските поляни.
Дъхът й увисна в ледения въздух и тя зачака отговора.
— Има сили, които все още не можете да разберете — продължи Пъг, — така че преди да кажа каквото и да било, бих искал да открия какво точно знаете.
И изчезна.
— Проклятие — каза Миранда. — Мразя, когато мъжете правят така.
Пъг наливаше два бокала с вино. Миранда се появи с лек пукот.
— Защо направихте така?
— Ако не бяхте в състояние да ме последвате, каквото и да ви кажех, щеше да е безсмислено. — Пъг й подаде единия бокал и отбеляза: — Има нещо странно познато във вас.
Миранда взе виното и се отпусна на дивана срещу писалището; Пъг седна на единствения стол.
— Къде сме? Звезден пристан ли е това? — Тя се огледа. Стаята беше малка и почти нямаше украса. Всичко, което можеше да види, беше една библиотека. Книгите заемаха всичките стени с изключение на една, където беше оставено място за прозорец. Освен дивана, писалището и стола в стаята нямаше други мебели. Две лампи, окачени диагонално на тавана, пръскаха ярка светлина.
— Моят щаб — кимна Пъг. — Никой освен мен няма право да влиза тук и никой не очаква да го посетя, след като не ме е виждал двайсет и пет години.