Близнаците Бонита
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Близнаците Бонита». Краткое содержание книги:
Кроукър е решен твърдо да спаси племенницата си. Той започва разследване, което го отвежда до истински лабиринт на престъпността, изграден и ръководен от тайнствените близнаци Бонита…
— Имам предвид Хектор и Антонио — подхвърли Кроукър. — В момента, в който куршумът ми улучи целта, аз ставам бреме за тях. А Хектор страшно много иска да притежава това… — Биомеханичната протеза бавно се повдигна. — Не зная какво иска Антонио, но усещам, че нещо у мен го привлича…
— Това няма значение, сър — махна с ръка Махур. — При всички случаи те ще ви убият. Нямат друг избор, тъй като знаете прекалено много и ще бъдете опасен за тях…
— Това ми е ясно. — Огледа се и установи, че отдавна са сами край басейна: — И още нещо…
— Казах ви всичко, което зная…
— Не съвсем. Не спомена нищо за отношенията си с Естрела Лайес… — Ударът беше нанесен почти на тъмно: — Ризите в къщата на Трей Мерли бяха в опаковка от химическото чистене „Джиф Тайм“ — там, където работи Естрела…
— Значи и това сте забелязали — въздъхна адвокатът. — Признавам, че не очаквах да стигнете чак дотам. С Естрела сме израснали заедно, тя ми беше като по-голяма сестра… После моите интереси се насочиха към бизнеса, а нейното внимание бе ангажирано от проблемите на вселената, която ни заобикаля…
— Имаш предвид Хета-И, нали?
Той кимна.
— Трябваше да скрия някъде папките, които задигнах от Стански, и тя предложи услугите си…
— Запознах се с нея — рече Кроукър. — Останах с чувството, че близнаците Бонита я плашат…
— Ужасяват е по-точната дума — поправи го Махур, а в очите му се появи дълбока загриженост. — Тя е виждала на живо жестоките им ритуали над хора… От нея тръгна суеверието, че тези изверги не са раждани от майка… Били подхвърлени на прага на една умираща жена. Дори като невръстни деца били способни на отвратителни неща… Изяли детето на въпросната жена, а тя се опитала да ги убие… Те обаче се вкопчили в нея, ревящи от глад… Алчно сучели млякото й и постепенно я излекували… Получила се някаква странна симбиоза: тя ги кърми, те я лекуват… Скоро тя забравила собственото си дете и ги приела като свои…
— Нима наистина вярваш в подобни глупости? — не можа да сдържи усмивката си Кроукър. — Светът е пълен с истории за демони и вампири, но това са си само истории…
— Предпочитам да не давам мнение по този въпрос, сър. Моята специалност е законът… — На устните му се появи тъжна усмивка: — Законът и начините, по които той може да бъде заобиколен…
— Близнаците са усвоили уменията на Хумаита Милагрос — подхвърли Лю. — А след това започват да ги прилагат за изпълнение на пъклените си планове…
— Така се говори… Но на езика гуарани легенда и история се обозначават с една и съща дума… — Очите на адвоката се сведоха към алуминиевото куфарче: — Мога да ви кажа само едно: Естрела Лайес съвсем не е необразована жена…
В къщата на остров Хибискъс нямаше никаква промяна. Очевидно Махур не беше идвал тук. Кроукър се вмъкна вътре през вратата на верандата с предпазна мрежа и започна бърз оглед. Безупречно подредената маса за хранене приличаше на декор, който очаква актьорите.
Имаше и килер, но след двадесет минути внимателно претърсване се убеди, че вътре няма нищо, което би го насочило към истинския собственик. Прехвърли се в спалнята. Ризите лежаха на леглото — там, където ги беше оставил. Телевизионният приемник и видеоапаратурата все така стърчаха от лакирания си шкаф.
Нещо в цялата история не се връзваше. Не знаеше какво е то, но беше сигурен, че става въпрос за близнаците, СОБК и Бени Милагрос… Махур несъмнено беше искрен, но Кроукър остана с впечатлението, че и той не знае цялата истина…
Включи настолната лампа и се огледа. Често се случва това, което търсиш, да е буквално под носа ти, а не в някое тайно скривалище — казваше някога баща му.
Очите му огледаха редицата лазерни дискове. „Казабланка“, „Последно танго в Париж“, „По острието на бръснача“… Пресегна се и отмести дисковете. Пръстите му напипаха някаква издутина на дъното и я натиснаха. От плота изскочи тайно чекмедже, почти догоре запълнено с папки. Извлечения от платени данъци, квитанции и разписки, документация за инвестиции. Внимателният им прочит не доказа нищо друго, освен факта, че Махур е доста по-богат, отколкото беше допускал. Погледът му попадна на етикет, върху който пишеше „Телефонни сметки“. Точно това му трябваше.
Разгърна папката. Къщата имаше три телефонни поста. В това нямаше нищо чудно, предвид професията на собственика. После видя квитанция за мобифон, номерът съвпадаше с този, който беше получил от Махур. На листчето беше отбелязано, че сметката е платена с чек, имаше номер и дата. Същото важеше и за сметките от предишните месеци. Всички чекове носеха едно и също име: Марселус Рохас Диего Махур…