Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Той обаче не беше дошъл тук, за да проследи тях. Беше дошъл, за да следи Алиена.
Правеше го все по-често напоследък. Тя гнетеше мислите му непрекъснато и го спохождаха фантазии, в които я виждаше вързана и гола сред житно поле, или свита от страх и разтреперана като паленце в ъгъла на спалнята му, или изгубена в леса късно вечерта. В такива мигове просто му се налагаше да я види на живо. Потегляше към Ърлскасъл рано сутрин. Оставяше Уолтър, коняря си, да пази конете в гората, а той тръгваше през нивите към замъка. Прокрадваше се вътре и си намираше скривалище, откъдето да може да наблюдава цитаделата и горния двор. Понякога се налагаше да чака дълго, докато я види. Търпението му биваше подлагано на тежко изпитание, но мисълта да си тръгне отново, без дори да я е зърнал, бе непоносима, затова винаги оставаше. После, когато тя най-сетне се появеше, гърлото му пресъхваше и сърцето му започваше да бие по-учестено, а дланите му се навлажняваха. Често пъти тя биваше с брат си или с женствения им стюард, но понякога излизаше сама. Един следобед, лятото, когато я бе чакал от зори, тя бе отишла до кладенеца, извадила беше вода и си беше смъкнала дрехите, за да се измие. Само споменът за тази гледка го възпламеняваше непрекъснато. Имаше пищни, гордо изпъкнали гърди, които се раздвижваха сластно, щом вдигнеше ръцете си, за да натърка сапун в косата си. Цицките й бяха щръкнали възбуждащо, когато плисна студена вода върху себе си. Имаше изумително голямо храстче тъмни къдрави косми между краката си, а когато започна да се мие там, като търкаше енергично с насапунената си ръка, Уилям бе изгубил самообладание и еякулира в дрехите си.
Нищо толкова хубаво не беше се случило оттогава, а тя със сигурност нямаше да се мие през зимата, но бе имало по-малки наслади. Щом останеше сама, тя често пъти запяваше или дори си говореше. Уилям беше гледал как сресва косата си и танцува, или гони гълъби от крепостния вал като малко дете. Докато я наблюдаваше тайно, увлечена в тези дребни интимни неща, Уилям изпитваше чувство за власт над нея, чувство, което бе много приятно.
Тя, разбира се, нямаше да излезе навън, докато епископът и монахът бяха тук. За щастие двамата не се задържаха дълго. Напуснаха бойниците много бързо, а няколко мига след това препуснаха от замъка с двамата си придружители. Дали бяха дошли тук само за да огледат околността от бойниците? Ако беше това, времето трябваше да ги е разочаровало.
По-рано, преди да дойдат посетителите, стюардът беше излязъл за дърва. Готвеше в цитаделата. Скоро щеше отново да излезе, за да донесе вода от кладенеца. Уилям предполагаше, че ядат каша, защото нямаха пещ, в която да си изпекат хляб. Към края на деня стюардът щеше да напусне замъка. Понякога взимаше със себе си и момчето. Щом заминеха, беше само въпрос на време, преди да се появи Алиена.
Когато се отегчеше от чакането, Уилям си представяше отново гледката как се мие. Споменът бе почти толкова хубав, колкото истинското изживяване. Но днес беше неспокоен. Посещението на епископа и приора като че ли бяха зацапали атмосферата. До този ден около замъка и тримата му обитатели витаеше някаква магия, но пристигането на тези дълбоко немагични мъже на опръсканите им с кал коне бе развалило заклинанието. Все едно да те смути шум посред чудесен сън, след което колкото и да се опитваш, не можеш да си върнеш загубеното.
Известно време постоя, мъчейки се да отгатне какво крояха посетителите, но нищо не можа да измисли. При все това беше убеден, че замисляха нещо. Имаше един човек, който вероятно щеше да го разгадае. Майка му. Реши да остави Алиена за днес и да се върне у дома, за да й съобщи видяното.
Пристигнаха в Уинчестър на втория ден на свечеряване. Влязоха през Кралската порта в южната стена на града и продължиха направо към катедралния двор. Там се разделиха. Уейлрън пое към резиденцията на епископа на Уинчестър, палат със свой отделен терен, съседен на катедралния двор. Филип тръгна да отдаде почит на приора и да помоли за постеля в монашеското спално помещение.
След трите дни път, спокойствието и тишината на манастира му се сториха освежителни като прохладен извор в горещ ден. Приорът на Уинчестър беше пълничък добродушен мъж с розови бузи и бяла коса. Покани Филип да вечеря с него в къщата му. Докато се хранеха, поговориха за епископите си. Домакинът му явно беше във възторг от епископ Хенри и бе изпълнен с раболепие. Филип предположи, че когато епископът ти е толкова богат и могъщ като Хенри, нищо не можеше да се спечели от препирни с него. При все това нямаше намерение да бъде толкова затиснат под палеца на своя епископ.