Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Земята пред тролоците се разлюля. Фронтовата им линия се разкъса.
Лан избра целта си, огромен тролок с глиганска зурла, който ревеше на своите, докато те се свиваха уплашено от взривовете. Порази го във врата. Пиката го прониза и Мандарб изхвърли тролока на една страна, докато тъпчеше един от уплашените зверове наблизо. Грохотът на конницата стана оглушителен, щом ездачите удариха здраво и инерцията и тежестта ги изтласкаха в гъмжилото от чудовища.
Щом забавиха, Лан метна пиката на Андийр и той ловко я улови. Охраната му настъпи от двете страни и той измъкна меча от ножницата. „Дърварят посича фиданка”. „Ябълков цвят на вятъра”. Тролоците бяха лесна мишена, когато си на кон - ръстът им поставяше вратовете им, раменете и лицата точно на подходящото ниво.
Беше бърза, брутална работа. Дийпи следеше за атаки от Властелините на ужаса и ги отбиваше. Андийр се приближи плътно до Лан.
Знамето му беше като магнит за Тварите на Сянката. Те зареваха от гняв и Лан чуваше две думи, повтаряни непрестанно на тролокската реч. _Мурду Кар. Мурду Кар. Мурду Кар._ Сечеше с меча и проливаше хладнокръвно кръвта им, потопен в празнотата.
Вече два пъти му бяха отнели Малкиер. Никога нямаше да вкусят неговата горчивина от поражението и загубата от това, че бе напуснал отечеството си, този път по свой избор. Но в името на Светлината, _можеше_ да ги доближи до това. Мечът му през вратовете им щеше да направи това най-добре.
Битката премина в хаос, като всички битки. Тролоците изпаднаха в бяс. През последните четири дни армията му беше избягвала всякаква схватка с тях. Бяха само отстъпвали, докато не успяха да наложат някакъв ред в оттеглянето си, достатъчно, за да избягват сблъсъци поне, благодарение на пожарите, които оставяха зад себе си.
Четири дни без сражение и сега - тази атака. Това беше първата част от плана.
- Дай Шан! - извика някой. Принц Кайсел. Там, накъдето сочеше, тролоците бяха разкъсали защитния кордон на Лан. Знамето му се накланяше.
Андийр. Конят му падаше. Лан смуши Мандарб напред, между двама тролоци. Принц Кайсел и още няколко войници го последваха.
Не можеше да продължи на коня, за да не стъпче неволно приятеля му. Скочи от седлото и се присви под замаха на един от тролоците. Кайсел посече звяра с меча си.
Лан се втурна напред покрай падащия тролок. Видя знамето си и тяло до него. Не разбра жив ли е Андийр, или мъртъв, но над него вдигаше черно лезвие мърдраал.
Лан връхлетя като вихър от свистяща стомана. Блокира със замах меча Такан’дар и стъпка знамето си, докато нападаше. В празнотата нямаше време за мисъл. Имаше само инстинкт и действие. Имаше…
Имаше втори мърдраал, надигнал се иззад падналия кон на Андийр.
Значи капан. Свалят знамето и привличат вниманието на Лан.
Двамата Чезнещи атакуваха, по един от всяка страна. Празнотата остана несъкрушима. Един меч не можеше да изпита страх, а в този момент Лан _беше_ мечът. „Чаплата разперва криле”. Сечеше наоколо, блокираше лезвиетата им със своето, напред и назад. Мърдраалите бяха като вода, но Лан беше самият вятър. Въртеше се като вихър между мечовете им, отбиваше този отляво и после - втория отдясно.
Чезнещите започнаха да ругаят от гняв. Левият връхлетя към Лан, с презрителна усмивка на бледите устни. Лан отстъпи встрани, парира забиването и отсече ръката на съществото от лакътя. Продължи в плавен замах натам, където знаеше, че ще атакува другият, и отсече ръката му от китката.
Двата меча Такан’дар издрънчаха на земята. Чезнещите замръзнаха, вцепенени за миг. Лан отсече главата на единия, после се изви и натресе меча си в шията и на другия. „Черни камъчета по сняг”. Отстъпи назад и шибна с меча си настрани, за да изтръска смъртоносната кръв от острието. Двамата Чезнещи паднаха и тъмната им кръв зацапа земята.
Сто и петдесет тролоци наоколо рухнаха с гърч. Бяха свързани към Чезнещите. Лан прекрачи и вдигна Андийр. Той примига. Едната му ръка висеше безпомощно. Лан го метна на рамо и надигна знамето си с другата си ръка.
Затича обратно към Мандарб - полето наоколо бе разчистено от зверове - и връчи знамето на един от мъжете на принц Кайсел.
- Почисти го и го вдигни.
Нагласи Андийр пред седлото и яхна Мандарб. Андийр не изглеждаше смъртно ранен.
Едва чу принц Кайсел зад себе си:
- Кълна се в предците си! Чувал бях, че е добър, но… _Светлина!_
- Това стига - каза Лан, докато оглеждаше бойното поле и освободи празнотата. - Пусни сигнала, Дийпи.
Ашаманът се подчини и запрати във въздуха резка червена светлина. Лан обърна Мандарб и посочи с меча си назад към лагера. Силите му се струпаха около него. Атаката им винаги беше удар и оттегляне. Не бяха поддържали здрава бойна линия - беше трудно с тежка конница.