Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Бойците му започнаха да се оттеглят, а салдейците и арафелците пристигнаха и препуснаха на бързи вълни, за да разбият тролокските редици и да защитят отстъплението. Мандарб беше плувнал в пот. Носенето на двама мъже в броня беше тежко изпитание за коня, особено след атака. След като се измъкнаха от пряката опасност, Лан забави.
- Дийпи - каза Лан, щом стигнаха до задните линии. - Как е Андийр?
- Счупил е ребра и едната си ръка и има рана на главата - отвърна Дийпи. - Бих се изненадал, ако може да преброи до десет точно сега, но съм виждал и по-лошо. Ще Изцеря раната на главата. Другото може да почака.
Лан кимна и дръпна юздите. Един от охраната му - вечно навъсеният Бениш, който носеше тарабонско було, но и хадори над него - помогна да смъкнат Андийр от Мандарб. Вдигнаха го до коня на Дийпи и еднокракият Аша’ман се наведе от ремъците, които го крепяха на седлото, постави дланта си на челото на Андийр и се съсредоточи.
Очите на Андийр се избистриха, щом Цярът го върна в съзнание.
„Ще се оправи”, помисли Лан, загледан над бойното поле. Тварите на Сянката отстъпваха. Започваше да притъмнява.
Принц Кайсел спря коня си до него и каза:
- Салдейският флаг е с червената ивица на кралицата. Отново язди с тях, Лан.
- Тя е кралицата им. Може да прави каквото пожелае.
- Трябва да поговориш с нея. - Кайсел поклати глава. - Не е редно, Лан. Други жени от салдейската армия започват също да влизат в бой.
- Виждал съм салдейски жени на тренировки - отвърна Лан, без да откъсва очи от бойното поле. - Ако трябва да залагам на двубой между една от тях и мъж от която и да е армия в Юга, винаги бих заложил на салдейката.
- Но…
- Тази война е всичко или нищо. Ако можех да вдигна всяка жена в Пограничните земи и да сложа меч в ръцете й, бих го направил. Засега ще се примиря да не правя нищо глупаво - например да забраня на обучени и разпалени войници да се бият. Ако вие обаче предпочетете да не проявите такова благоразумие, свободен сте да им кажете какво мислите. Обещавам да ви направя хубаво погребение, след като ми позволят да сваля главата ви от кола.
- Ъъ… Да, лорд Мандрагоран.
Лан извади далекогледа си и отново огледа полето.
- Лорд Мандрагоран? - каза Кайсел. - Наистина ли смятате, че този план ще свърши работа?
- Твърде много тролоци има - отвърна Лан. - Водачите на армиите на Тъмния са ги развъждали от много години, отглеждали са ги като плевели. Тролоците ядат много. За да се държи на крака, на всеки от тях му трябва повече храна, отколкото на човек. До този момент би трябвало да са опоскали от Погибелта всичко, което може да ги изхрани. Сянката изразходи всяко късче храна, което можеха да намерят, за да създаде тази армия, разчитайки, че тролоците могат да ядат труповете на падналите.
И да, след като битката беше прекратена, тролоците се изсипаха на полето, за да започнат ужасяващия си пир. Предпочитаха човешка плът, но щяха да изядат и своите. Четири дни Лан беше бягал пред армията им, за да не им даде трупове, с които да пируват.
Бяха успели само заради опожаряването на Фал Дара, Фал Моран и другите градове в Западен Шиенар. Търсенето на храна беше забавило тролоците и бе позволило на армията му да се измъкне и да организира отстъплението.
Шиенарците не бяха оставили нищо годно за ядене. Четири дни без храна. Тролоците не използваха обози с продоволствие, ядяха каквото им попадне. Бяха прегладнели до смърт. Лан ги обходи с далекогледа. Много от тях не чакаха за казаните. Бяха станали много повече скотове, отколкото човешки същества.
„Много повече Сянка са, отколкото звяр или човек”, помисли той и смъкна далекогледа. Планът му беше отвратителен, но Светлината да дадеше, щеше да е ефикасен. Мъжете му щяха да се бият и щеше да има жертви. Тези жертви щяха да се превърнат в стръвта за истинското сражение.
- Сега - прошепна Лан.
Лорд Агелмар също го видя. Засвириха рогове и във въздуха се извиси жълта ивица светлина. Лан обърна Мандарб и конят изцвили недоволно. Беше уморен, но и Лан беше уморен. Но можеха да издържат още една битка. Трябваше.
- Тай’шар Малкиер! - изрева Лан, вдигна меча и поведе войската си назад през полето. Всичките пет Погранични армии настъпиха към разкъсаната орда на Тварите на Сянката. Тролоците бяха разбили строя си напълно и се биеха над труповете.
Лан чу крясъците на мърдраалите, които се опитваха да възстановят реда сред тролоците. Беше повече от късно. Много от прегладнелите зверове дори не вдигнаха глави преди войските да стигнат почти до тях.