Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Кумали тръгна към колата, а синът ѝ вдигна ръка, за да се сбогува с мен. Въпреки че бях зад кормилото, успях да му се поклоня доста добре и лицето му засия. Върна ми два поклона.
Майка му се качи на задната седалка, а аз продължих да гледам сина ѝ още малко. Беше страхотно хлапе и наистина беше ужасно - няма начин да се каже по-меко, боя се. Това, което му причиних, в края на краищата, беше ужасно.
Подкарах към Френската къща.
24.
Колегите на Кумали вече бяха пристигнали и порталът беше отворен. Минахме по дългата алея и видяхме трима да чакат край колите си - всички бяха цивилни, пушеха, двама говореха по мобилните си телефони.
Двама приличаха на обикновени ченгета. На физиономията на третия обаче беше изписано „корупция“. Беше вулгарен тип на около четирийсет и пет, висок и пълен, с пръсти като наденички, със скъпарски костюм. Кумали го представи, но изобщо не схванах как се казва. За да не рискувам - така да се каже, - реших да го наричам Ченгето. С главно Ч.
Когато позвъниха на вратата, телефонът в джоба ми започна да вибрира. Беше за четвърти път, откакто открих Кумали в парка, и отново реших да не отговарям. Предполагах - надявах се - да е някой от „Уфици“ и не исках да обяснявам набързо. Щеше да ми е нужно много време, за да им представя една от най-странните - предполагах - идеи, чувани някога.
Никой не отговори на звънеца и Кумали отвори вратата със служебен ключ. Вътре беше сумрачно, колкото и преди, и макар че не бях влизал в тази част на къщата, успях да ги заведа до библиотеката през аристократичната трапезария. Единственото, което се бе променило от предишната вечер, бяха спуснатите завеси на прозорците и реших, че след като съм си тръгнал, Камерън е останала в стаята със спомените за покойния си съпруг. Освен, разбира се, ако наистина не бях чул да се затваря врата и другият човек, който е в къщата, да е прекарал цялата вечер в библиотеката.
Дръпнах завесите, за да влезе светлина, и се обърнах към четиримата турски полицаи.
- Казах на детектив Кумали, че не вярвам Додж да е бил сам в нощта на смъртта си. Мисля, че в тази стая е имало посетител - някой, когото е познавал.
- Как е влязъл в имението? - попита навъсено онзи, когото бях решил да наричам Ченгето. Типично.
Изплаших се, че може да пропилеем доста време, така че се заех с него също толкова непреклонно.
- Приемете го за момент. Приемете, че посетителят е знаел как да излъже охранителната система, знаел е място, което камерите не покриват, открил е как да прескочи стената, мислете си каквото и да е, за момента. Няма значение.
- Добре, побързайте тогава - каза едното от двете ченгета.
Не му обърнах внимание.
- Лампите са изгасени, завесите са дръпнати - така пише в доклада за местопрестъплението. - Посочих креслото. - Двамата са тук. Посетителят е прав, Додж седи до запасите си дрога. Друсан е и няма намерение да излиза. Обаче посетителят има план. Смята да придума Додж да слезе долу, до беседката, и да го бутне от скалата.
- И какво му казва, за да излезе? - прекъсна ме Ченгето.
- Не знам - отговорих.
- Стига вече... какво знаете?
- Знам, че докато посетителят е разговарял с него, са започнали фойерверките - отговорих. - Започнали са с избухването на бялата звезда, над носа. Всички казват, че е била огромна...
- Да, сигурно се е виждала чак от Истанбул - предположи едното ченге. Усмихнах се учтиво - Истанбул все пак беше на седемстотин километра.
- Ето нещо обаче, за което убиецът не е помислил - продължих. - Природата на фойерверките.
Ченгетата се спогледаха - какви ги дрънка идиотът от ФБР? Фойерверките са си фойерверки.
Поне бях привлякъл вниманието им.
- За да са толкова ярки, че да се виждат от Истанбул, трябва да съдържат магнезий. Това винаги е така при големите заряди - които за миг превръщат нощта в ден. Заради това фотографите в миналото са го използвали за светкавиците си.
- Вижте... - каза Кумали. - Фойерверки, магнезий... какво означава това?
Останалите закимаха в унисон.
- Означава, че имаме светкавица и имаме сюжет - Додж и посетителят му - отговорих. - Нужен ни е само филм.
Посочих двете големи огледала до камината.
- Огледалата са стъкло, покрито отзад със сребърен нитрат. Какво е сребърният нитрат? Това е другото име на покритието на фотографските плаки - точно това са използвали някога във фотографията.
Никой не реагира, само ме гледаха.