Аз съм пилигрим

Мисълта дотолкова ме погълна, че трябваше да мине време, преди да усетя, че колите зад мен свирят с клаксони, а светофарът отново е зелен. Настъпих педала, започнах да ровя с една ръка документите, които ми бе дала Кумали, намерих бележката до патолога, към която беше закачено листчето с телефонния ѝ номер. Започнах да набирам, обаче ми мина през ум, че жена с шестгодишно дете може и да не се зарадва, ако я събудя, и че дори и да я събудя, по това време няма какво да направи.

Вместо това реших да отида до хотела, да вляза в интернет, да намеря страницата на галерия „Уфици“, във Флоренция и да разпратя имейли с телефонния си номер и молба за помощ.

„Уфици“, някога дом на Медичите, е един от най-великите музеи в Европа, притежател на най-добрата колекция ренесансова живопис на света. Когато бях малък, Бил и Грейс ме водиха там пет-шест пъти, а веднъж - посещението, което ми достави най-голямо удоволствие - Бил уреди да разгледаме това, което директорът на музея скромно наричаше „работилница“ - лаборатория за реставрация, ненадмината от двете страни на Атлантика. Сега имах нужда точно от оборудването на лабораторията и се надявах, когато служителите ѝ отидат на работа рано сутринта, някой да предаде писмото ми в точните ръце и да се свържат с мен.

Спрях пред хотела, паркирах колата и отидох на рецепцията, за да си взема ключа от стаята. Мениджърът ми подаде плик.

-      Надявам се това не лоша новина да причини мистър Броуди Дейвид Уилсън голяма тъга - каза ми. Пликът не беше запечатан, бях сигурен, че е прочел писмото и е сигурен, че ще ми причини „голяма тъга“.

Оказах се прав. Беше от Лейла Кумали и ми казваше, че е обсъдила с началниците си „молбата“ ми за отлагане на финализирането на разследването по смъртта на Додж.

„След като прегледаха доклада и всички придружаващи го документи, висшестоящите решиха, че евентуално забавяне не е оправдано от гледна точка на проведеното разследване“.

Пишеше още, че шефът на полицията и неговите началници стигнали до извода, че става дума за явен случай на „смърт по непредпазливост“ и в резултат делото ще бъде изпратено в Анкара още сутринта, а тялото на Додж ще бъде предадено на съпругата му за погребение, паспортите на приятелите и познатите им ще бъдат върнати, след което те ще могат да си заминат незабавно.

„Полицейската служба на Бодрум ви благодари за проявения интерес и се гордее, че успя да предложи на ФБР цялото възможно съдействие - пишеше тя. - Можете да задържите копията от материалите, които ви предоставихме, за вашия архив“.

Нищо чудно, че Кумали като че ли се предаде прекалено лесно. Ако ченгетата направеха каквото бяха решили, аз потъвах - нямаше да има нужда от ФБР в Бодрум и повторното стартиране на разследването би било невъзможно. Трупът няма да е налице, а всички потенциални свидетели ще са пръснати по света. Щеше ми се да се обадя на Кумали веднага, но надделяха по-спокойните инстинкти - можех да ѝ се обадя сутринта, сега приоритет беше „Уфици“.