Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
— Пръждосвай се оттук! — изръмжал Браун, без да го погледне.
Но Корнелиус седнал до него и почнал да му шепне бързо-бързо нещо, като от време на време докосвал лакътя му. Онова, което казал, накарало Браун да се изправи с проклятие; Корнелиус му съобщил за въоръжения отряд на Даин Варис в долното течение на реката. Отпърво Браун решил, че са го предали, но като поразмислил, се убедил, че не може и да става дума за предателство. Той нищо не казал и след малко Корнелиус с равнодушен тон забелязал, че има друг обходен път, който той познавал много добре.
— Полезно сведение — рекъл Браун и настръхнал целият. Тогава Корнелиус заразправял какво става в града, повторил речите, произнесени на съвета, като бръмчал с равен глас в ухото на Браун, сякаш се боял да не събуди спящите.
— Той мисли, че ме е обезвредил, така ли? — много тихо измърморил Браун.
— Да. Той е глупак. Малко дете. Яви се тук и ме ограби — бръмчал Корнелиус. — И накара целия народ да му вярва. Но ако нещо се случи и те престанат да му вярват, какво ще остане тогава от него? Този буги Даин, който ви чака в долното течение, капитане, е същият, който ви прогони от хълма, когато пристигнахте тук.
Браун небрежно подхвърлил, че не би било лошо да се избегне подобна среща; тогава със същия незаинтересован замислен вид Корнелиус заявил, че знае обходен път — проливът е достатъчно широк, по него лодката на Браун може да мине покрай лагера на Варис.
— Но вие трябва да не вдигате шум — рекъл той, сякаш си спомнил нещо, — тъй като на едно място ще минем много близо зад неговия лагер. Много близо. Те са се разположили на брега и са вмъкнали там своите лодки.
— Не се бойте, ние умеем да се движим безшумно като мишки — казал Браун.
Корнелиус помолил да вземат на буксир неговото кану, в случай че той ще показва пътя на Браун.
— Трябва да се върна колкото се може по-скоро — пояснил той.
Два часа преди съмване предните постове известили на намиращите се зад оградата, че белите разбойници слизат към своята лодка. Веднага всички въоръжени хора в Патусан заели очаквателно положение, макар по бреговете на реката да било както преди тихо и ако не били пушещите пламъци на огньовете, селото щяло да изглежда потънало в сън като в мирно време. Тежка мъгла надвиснала ниско над водата и в призрачното й сиво сияние не се виждало нищо. Когато баркасът на Браун изплавал от рекичката в широката река, Джим стоял на ниския нос пред оградата на раджата, на същото място, където стъпил за първи път на патусанска земя. В сивотата се показала една движеща се сянка — самотна, много голяма и все пак трудно различима. От нея се чувал тих шепот. Браун, който седял на кормилото, чул как Джим казал спокойно:
— Пътят е свободен. Най-добре се доверете на течението, докато се разсее мъглата. Тя скоро ще се разпръсне.
— Да, скоро ще виждаме ясно — отговорил Браун Трийсет-четирийсет души, които стояли с готови за стрелба мускети пред оградата, затаили дъх. Този буги, когото видях на верандата на Щайн, собственик на морския плавателен съд, бил сред тях, после ми разказа, че щом баркасът се изравнил с ниския нос, изведнъж надвиснал като планина.
— Ако смятате, че има смисъл да изчаквате един ден в морето — извикал Джим, — ще се помъча да ви изпратя нещо за ядене — теле, сладки картофи… каквото мога.
Сянката продължила да се движи напред.
— Да, изпратете! — достигнал от мъглата глух глас.
Никой от внимателните слушатели не разбрал смисъла на тези думи, а после Браун и хората му отминали с лодката си и се скрили безшумно като призраци.
Така Браун, невидим в мъглата, напуска Патусан, седнал до Корнелиус на кърмата на баркаса.
— Може би ще получите теле — рекъл Корнелиус. — О, да! Теле. И батати. Ще получите това, щом той каза. Той винаги говори истината. Открадна всичко, каквото имах. Предполагам, че предпочитате теле пред това да ограбите много къщи.
— Бих ви посъветвал да си затваряте устата — иначе някой ще ви хвърли през борда в тази проклета мъгла — рекъл Браун.
Баркасът сякаш не се движел; нищо не се виждало — дори водата до бордовете; само воден прах, който се стичал на капки, течал по брадите и лицата. „Беше страшно, каза ми Браун. Всеки имаше чувството, че плава сам в лодката, преследван от едва доловимите въздишки на бърборещи призраци.“
— Ще ме изхвърлите, така ли? Но аз знам къде се намирам — мрачно избъбрил Корнелиус. — Аз съм прекарал тук много години.