Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

— Давам ви възможност да си разчистите сметките с тях, преди да се махнем оттук, чувате ли, жалки изроди! — обърнал се той към шайката. — Отваряйте си зъркелите, кучета, да не изпуснете случая.

В отговор се разнесло тихо ръмжене. Корнелиус проявявал нервност, обезпокоен за състоянието на своето кану.

В това време Тамб Итам пристигнал на местоназначението си. Мъглата малко го забавила, но той гребял упорито, все край южния бряг. Лека-полека дневната светлина си пробила път. Бреговете на реката приличали на тъмни, неясни ивици, в които можело да се различат мътните очертания на някакви колони и сенки, хвърляни от преплетените високо клони. Над водата още лежала гъста мъгла, но часовите гледали зорко — когато Тамб Итам приближил лагера, от бялата пара изникнали две човешки фигури и силно извикали към него. Той им отговорил и скоро до него доплавало едно кану, след което разменил новини с гребците. Всичко вървяло добре. Бедата отминавала. После хората в кануто пуснали неговата лодка-еднодръвка, която държали за борда, и тозчас се изгубили от очи. Тамб Итам продължил пътя си и до ушите му достигнали някакви тихи гласове; в разсейващата се мъгла той видял пламъците на многобройни малки огньове върху една пясъчна ивица, зад която се издигали високите тънки стъбла на дърветата и храстите. Тук също имало стражеви пост и на Тамб Итам отново му извикали. Той изрекъл високо името си, още два пъти гребнал с веслото и кануто му се врязало в брега. Това бил голям лагер. Хората клечали на отделни групи и с глух шепот водели сутрешните си разговори. Множество тънки нишки дим се виели бавно в бялата мъгла. Малки колиби, издигнати над земята, били построени за вождовете. Мускетите били поставени на пирамиди, а дългите копия, забодени в пясъка, стърчали край огньовете.

Тамб Итам, като си придал важен вид, поискал да го заведат при Даин Варис. Приятелят на белия му господар лежал на легло от бамбук; леглото се намирало в нещо като колиба от пръчки, покрита с рогозки. Даин Варис не спял; пред колибата му, подобна на грубо скован ковчег, горял ярък огън. Единственият син на накхода Дорамин любезно отговорил на приветствието му. Тамб Итам най-напред връчил на Даин Варис пръстена, който потвърждавал думите на пратеника. Даин Варис, опрял се на лакът, му заповядал да говори и да съобщи всички новини.

Като започнал с обичайната формула: „Вестите са добри!“, Тамб Итам предал думите на Джим. На белите хора, които си тръгвали със съгласието на всички вождове, трябвало да се осигури свободен път надолу по реката. В отговор на един-два въпроса Тамб Итам разказал за всичко, което станало на последното съвещание. Даин Варис внимателно го изслушал докрай, като си играел с пръстена, който после сложил на показалеца на дясната си ръка. Когато Тамб Итам млъкнал, Даин Варис го освободил да се нахрани и да си почине. Незабавно била дадена заповед за завръщане в Патусан след пладне. После Даин Варис отново легнал и лежал с отворени очи, а слугите приготвяли храната му до огъня; там седял и Тамб Итам и разговарял с хората, които горели от желание да научат последните новини от Патусан. Слънцето поглъщало лека-полека мъглата. Часовите зорко следели реката, където всеки миг трябвало да се покаже баркасът на белите.