Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

Към десет часа Джим въвел своите хора. Оградата се издигала над устието на рекичката и той възнамерявал да остане там, докато Браун слезе от хълма. Запалили малък огън на ниския, обрасъл с трева нос, пред стената от колове, и Тамб Итам донесъл сгъваемо столче за господаря си. Джим го посъветвал да легне да спи. Тамб Итам донесъл една рогозка и легнал наблизо, но не могъл да заспи, макар да знаел, че още призори му предстои да потегли на път с важно поръчение. Господарят му, навел глава и сложил ръце на гърба си, крачел напред-назад пред огъня. Лицето му било тъжно. Когато Джим се доближавал до Тамб Итам, той се преструвал, че спи, за да не знае господарят му, че е наблюдаван от него. Най-после Джим се спрял, погледнал го и рекъл тихичко:

— Време е.

Тамб Итам веднага станал и почнал да се стяга за път. Той трябвало да слезе надолу по реката, като изпревари с един час или повече лодката на Браун, и да съобщи на Даин Варис да пропусне белите, без да им причинява вреда. На никого другиго Джим не би поверил това поръчение. Преди да тръгне, Тамб Итам поискал някакъв предмет, който да свидетелствува, че той, Тамб Итам, е изпратен от Джим. Впрочем това било просто формалност, тъй като на всички било известно какво положение заема той при Джим.

— Защото, туан, нося важно послание — твоите собствени думи — казал той.

Господарят му пъхнал ръка първо в един джоб, после в друг, накрая свалил от показалеца си сребърния пръстен на Щайн, който обикновено носел, и го предал на Тамб Итам. Когато Тамб Итам потеглил, в лагера на Браун било тъмно и само една светлинка блещукала между клоните на едно от дърветата, отсечени от белите.

Рано вечерта Браун получил от Джим един сгънат лист хартия, на който било написано: „Пътят е свободен. Тръгвайте веднага, щом лодката ви се издигне от вълните на сутрешния прилив. Нека вашите хора бъдат предпазливи. В храстите от двете страни на рекичката и зад оградата от колове при устието са скрити въоръжени хора. Вие не бихте имали никакъв шанс за успех и не мисля, че искате да се пролива кръв.“

Браун прочел бележката, скъсал я на малки парченца и като се обърнал към Корнелиус, който донесъл посланието, насмешливо казал:

— Сбогом, чудесни приятелю!

Същия ден Корнелиус бил във форта и се навъртал следобеда край дома на Джим. На него Джим връчил бележката, тъй като Корнелиус говорел английски, бил известен на Браун и нямало да се изложи на риск да послужи за прицел на някого от хората на Браун, което можело лесно да се случи с някой малаец, който се приближава в тъмнината към хълма.

Като предал посланието, Корнелиус не си тръгнал обратно. Браун седял до един малък огън; всички останали лежали.

— Бих могъл да ви кажа нещо приятно — мрачно избъбрил Корнелиус.

Браун не му обърнал внимание.

— Вие не го убихте — продължил негодникът, — а какво получавате като награда за това? Бихте могли да вземете всичките пари на раджата и да ограбите къщите на бугите, а сега нямате нищо.