Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
— И какво стана с него? — попитах аз.
Тамб Итам, като ме гледаше втренчено, направи изразителен жест с дясната си ръка.
— Два пъти замахнах, туан — каза той. — Щом видя, че се приближавам, португалецът се хвърли на земята и почна силно да вика и да рита. Кудкудякаше като подплашена кокошка, докато при него дойде смъртта; тогава се успокои и лежеше, обърнал поглед към мен, а животът угасваше в очите му.
Като свършил с него, Тамб Итам никак не се бавил. Той разбирал колко е важно пръв да пристигне във форта със страшната вест. Разбира се, мнозина от отряда на Даин Варис останали живи; но едни от тях, обзети от паника, преплували на отсрещния бряг, други се скрили в гъсталака. Те не знаели кой всъщност е нанесъл удара… дали не са се явили нови бели грабители, дали не са завладели вече цялата страна. Считали се за жертви на голямо предателство, хора, обречени на гибел. Някои се прибрали чак след три дни. Но неколцина тозчас се помъчили да се върнат в Патусан и едно от канутата, които били на пост същата сутрин в реката, в момента на атаката се намирало на добра видимост от лагера. Наистина отначало хората наскачали във водата и заплували към срещуположния бряг, но после се върнали при своята лодка и силно изплашени, загребали с все сила срещу течението. Тези хора Тамб Итам изпреварил с един час.
Глава четиридесет и пета
Когато Тамб Итам, като гребял отчаяно с веслото, наближил града, жените, натрупали се по площадките пред къщите си, очаквали завръщането на малката флотилия на Даин Варис. Патусан имал празничен вид; тук-там мъжете, все още с копия или пушки в ръце, се разхождали или на групи стояли из селото. Китайските магазинчета били отворени рано, но пазарният площад бил безлюден и часовият, който все още стоял на ъгъла на форта, забелязал Тамб Итам и известил с вик на останалите. Вратите били разтворени широко. Тамб Итам скочил на брега и стремглаво се втурнал в двора. Първото лице, което срещнал, била девойката — тя тъкмо излизала от дома си.
Тамб Итам, разстроен, задъхан, с треперещи устни и изплашени очи, застанал пред нея като вцепенен и не можел да изрече нито дума. Най-сетне много бързо казал:
— Те убиха Даин Варис и още много други!
Девойката плеснала с ръце и първите й думи били:
— Затворете вратите!
Много от намиращите се в крепостта се били разотишли по домовете си, но Тамб Итам стреснал онези, които в момента охранявали крепостта отвътре. Девойката стояла в средата на двора, а около нея тичали хора.
— Дорамин! — отчаяно извикала тя, когато Тамб Итам изтичал покрай нея. Когато минал отново край нея, той извикал сякаш в отговор на немия й въпрос.
— Да. Но всичкият барут е у нас.
Тя го хванала за ръката и като посочила къщата, прошепнала разтреперана:
— Извикай го.
Тамб Итам изтичал по стълбите. Господарят му спял.
— Аз съм, господарю, Тамб Итам! — извикал той на вратата. — Донесох вест, която не може да чака.
Той видял как Джим обърнал глава върху възглавницата и отворил очи. Тогава Тамб Итам изведнъж изрекъл:
— Туан, това е ден на злото, проклет ден!
Господарят му се привдигнал на лакът, за да го изслуша — също както направил Даин Варис. И тогава Тамб Итам, като се мъчел да разказва последователно и като наричал Даин Варис „панглима“121, заговорил:
— Тогава панглима извика старшията на своите гребци и каза: „Дай на Тамб Итам нещо за ядене“…
Изведнъж господарят му спуснал крака на пода и се обърнал към него: лицето му било така изкривено, че думите на Тамб Итам заседнали в гърлото.
— Говори! — извикал Джим. — Убит ли е?
— Да бъде дълъг животът ти! — възкликнал Тамб Итам. — Това беше жестоко предателство. Той изтича навън, като чу първите изстрели, и падна…
Господарят му отишъл до прозореца и ударил с юмрук капака. В стаята бликнала светлина; и тогава с твърд глас, но като говорел много бързо, той почнал да му дава нареждания незабавно да се изпрати против шайката флотилия лодки, заповядал да се отиде при този и този човек, да се разпратят вестоносци; без да престава да говори, той седнал на леглото и се навел, за да завърже набързо обувките си; после изведнъж вдигнал глава.
— Какво стоиш? — попитал Джим; лицето му било съвсем червено. — Не губи време.
Тамб Итам не мръднал.
121
Панглима — титла на малайски вожд. Б.пр.