Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)». Краткое содержание книги:
— Аз го накарах да се намръщи — похвали се Браун. — И скоро той престана да се преструва на праведник. Стои — и няма какво да каже… мрачен като буреносен облак… и гледа — не мене, а в земята.
Попитал Джим дали през целия си живот не е извършил поне една осъдителна постъпка. Или тъкмо затова се отнася така сурово към човека, който е готов да използува каквото и да е средство, за да се измъкне от капака… и тъй нататък в същия дух. В грубите му думи звучало напомняне за родствената им кръв, за еднаквите изпитания — отвратителен намек за общата вина, за тайния спомен, който свързвал техните души и сърца.
Накрая Браун се проснал на земята и почнал да следи изпод очи врага си. Джим, застанал на другия бряг на рекичката, мислел и се шляпал по крака с малкия камшик. Най-близките къщи изглеждали неми, сякаш чума била унищожила в тях всеки дъх на живот; но много невидими очи гледали оттам двамата бели, отделени от рекичката, от бялата лодка в плитчината и от трупа на третия човек, наполовина потънал в тинята. По реката отново се движели с канута, защото Патусан възвърнал вярата си в устойчивостта на земните институции, щом се върнал белият господар. Десният бряг, платформите на къщите, саловете, навързани покрай двата бряга, дори покривите на баните били осеяни с хора и онези, които се намирали твърде далеч, за да чуват и виждат, напрягали очи, мъчейки се да разгледат малкия хълм зад крепостта на раджата. Над широкия неправилен кръг на горите, на две места, прорязан от блестящата ивица на реката, царяла тишина.
— Обещавате ли да напуснете крайбрежието? — попитал Джим.
Браун вдигнал и отпуснал ръка, с което се отричал от всичко — приемал неизбежното.
— И ще предадете оръжието си? — продължавал Джим.
Браун приседнал и гневно го погледнал.
— Да предадем оръжието си? Не, докато вие не го вземете от нашите вкочанясали ръце. Мислите, че съм се побъркал от страх? О, не! Това оръжие и тези дрипи на гърба ми са всичкото, каквото имам, като не смятам още няколко оръдия на борда; искам да продам всичко в Мадагаскар, стига само да успея да се добера дотам, като прося милостиня от всеки срещнат кораб.
Джим нищо не отвърнал на тези думи. Накрая, като захвърлил камшика, който държал в ръката си, той изрекъл, сякаш говорел сам със себе си:
— Не знам дали това е в моята власт…
— Не знаете? А искате незабавно да ви предам оръжието! Не е лошо! — извикал Браун. — Да предположим, че те ви кажат така, а с мене постъпят инак.
Той явно се успокоил.
— Мисля, че вие имате власт — иначе защо трябва да водим този разговор? — продължил той. — Защо сте дошли тук? Да си убивате времето?
— Добре — казал Джим внезапно след дълго мълчание, като вдигнал глава. — Ще получите възможност да се махнете или да се сражавате.
Той се обърнал на токовете си и си тръгнал.
Браун тутакси скочил на крака, но не се упътил обратно, докато Джим не се изгубил зад първите къщи. Повече не го видял. Като се изкачвал по хълма, срещнал Корнелиус, който, сгушил глава в раменете си, слизал по склона. Спрял се пред Браун.
— Защо не го убихте? — попитал той с кисел, недоволен тон.
— Защото мога да направя нещо по-добро — отвърнал Браун с усмивка.
— Никога, никога — енергично възразил Корнелиус. — Живея тук от много години.
Браун с любопитство го погледнал. Многолик бил животът на това селище, което въстанало срещу него; много неща той съвсем не можел да си изясни. Корнелиус с угнетен вид минал покрай него, на път към реката. Той напускал новите си приятели; с мрачно упорство приемал неблагоприятния ход на събитията и малката му, жълта физиономия изглеждала още по-сбръчкана. Докато слизал от хълма, той крадешком се озърнал, а натрапчивата идея не го напускала.
По-нататък събитията се развиват бързо, без задръжки, изтръгвайки се от човешките сърца като поток от тъмните земни недра, а Джим го виждаше такъв, какъвто го е видял Тамб Итам. Очите на девойката също го следели, но нейният живот бил твърде тясно свързан с неговия: на прозорливостта й пречела нейната страст, изумлението, гневът и преди всичко страхът и любовта, която не познавала прошка. Що се отнася до верния слуга, който не разбирал, както всички останали, своя господар, тук трябва да се съобразяваме само с неговата преданост, толкова силна, че дори изумлението отстъпва място на някакво тъжно възприятие за тайнствения неуспех. Той вижда само една фигура и в цялата тази суматоха не забравя задължението си да пази, да се подчинява, да се грижи.