Заслепяващият нож

Очите ѝ пробягаха към леглото му, върнаха се към лицето му, после се заковаха в пода.

— Не! — каза Кип. — Както ти самата каза, това е забранено за черногвардейци. Аз…

— За пълни черногвардейци, не за новобранци — каза тя тихо. — Не и докато не положиш клетва.

Никоя жена никога нямаше да вземе Кип в леглото си по свое желание. Не и заради него самия. Щеше да му трябва стайна робиня, за да го направи, или проститутка. Беше дебел, глупав, грозен, недодялан, мелез. Не знаеше как да говори с момичета — а всички други момчета можеха. Това беше единственият му шанс. Не че Тея гореше от желание, но и не изглеждаше отвратена от него. Андрос Гайл беше прав.

Винаги можеше да я освободи по-късно. Или пък ако и двамата станеха черногвардейци, щяха да положат клетвите си и всичко да приключи.

Поне веднъж Кип щеше да вземе нещо за себе си. Беше си го спечелил. Всичките тези часове учене, запаметяване на колоди и стратегии, след като вместо това можеше да е изучавал притеглянето. Знаеше, че не бе трябвало да използва номера с черната колода, за да спаси Тея. Трябваше да го задържи, за да спаси себе си. Рискуваше собственото си бъдеще заради нея. Тя му го дължеше. Без Кип щеше да е собственост на Андрос Гайл. Спасил я беше от онзи паяк. Какво лошо имаше, че искаше малко благодарност в замяна?

„Благодарност? За това ли си мечтаеше, Кип?“

Тея остави пътната си торба на пода. Когато заговори, гласът ѝ беше отчужден и празен.

— Искаш ли първо да се измия? Или да донеса гореща вода и можем да се измием заедно. Или… извинявай, Кип. Искам да кажа, господарю. Никога не съм правила това. Аз не… не очаквах, че господарката ми ще ме продаде. Тя… аз… Много говоря, нали?

Беше си фантазирал за Тея. И сега се чувстваше ужасно.

Кип забърса лицето си с кърпата. Тя беше робиня. Не той я беше заробил, просто нещата стояха така. Всичко това не беше негова идея, а и той също трябваше да търпи наказания заради това как стояха. Не беше избрал да бъде копеле, но трябваше да го преживее, нали? Понасяше си ударите, беше съвсем честно да получи и някои от наградите, нали? Заслужаваше го. А и само защото беше задължение не означаваше, че трябва да е неприятно. Щеше да е добър с нея. Щеше да е грижлив. Щеше да е по-добър към нея, отколкото което и да е момиче робиня можеше да очаква от мъж.

Тея преглътна.

— Девствена съм, но стайните робини говорят за работата си… много. — Изчерви се. — Мисля, че знам какво да правя. — Преглътна отново.

И наистина, на какво по-добро можеше да се надява, ако я освободеше? Селяните да не би да имаха по-добри неща в живота си от робите?

Изкушението е бавно и коварно влечуго.

„Аз съм мечка костенурка. Аз съм дебел, тромав и глупав, но мога поне да бъда честен със себе си. Искам да я взема, защото съм уплашен, че никога няма да спя с жена. И ще съм мил с нея, защото не искам да се чувствам гузен след това. Стига, не лъжи!

Разбира се, че искам да спя с теб, господарю. Разбира се, че беше добър с мен. Разбира се, че е по-хубаво, отколкото едно момиче изобщо би могло да иска. Разбира се, че сте добър и щедър, и чудесен.