Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Беше ти приятно, че се видяхме, нали? — каза Джоузефин.
— Разбира се.
— Отначало ме беше страх. Най-много съжалявах за това, което се случи в училище — заради теб. Толкова се стараех да се променя — заради теб.
— Не трябва да мислиш повече за тази история в училище. Всички, чието мнение е важно, знаят, че пострада незаслужено. Забрави го и започни отначало.
— Да — съгласи се тя спокойно. Беше щастлива. Ветрецът и люляковият аромат — това беше тя, красива и недостижима; грубата пейка, на която седнаха, и дърветата можеха да се сравнят с него, здрав и силен до нея, нейният защитник.
— Толкова много си мислех как ще се срещнем тук — каза тя след малко. — Ти беше толкова добър към мен, че аз се питах как бих могла да бъда добра към теб, може би по различен начин — искам да кажа, че знам такива начини за приятно прекарване на времето, за които ти нямаш представа. Например трябва непременно да излезем някоя нощ и да пояздим на лунна светлина. Ще бъде чудесно.
Той не й отговори.
— Наистина мога да бъда добра, когато някой ме харесва — това, разбира се, не се случва често — побърза да добави тя, — не сериозно. Искам да кажа, щом наистина чувствам, че с някое момче сме сериозни приятели, не желая около мен да има цяла тълпа други момчета, които да ми губят времето. Искам да бъда само с него през цялото време, по цял ден и през цялата вечер, а ти?
Той се размърда леко на пейката; наведе се напред, като подпря лакти върху коленете си и се загледа в силните си ръце. Нежно настроеният й глас се понижи с един тон.
— Когато някой ми харесва, даже не обичам да танцувам. Много по-приятно е да бъда насаме с него.
Кратка тишина.
— Ъ-ъ-ъ… разбираш ли — той се поколеба намръщен, — всъщност аз съм обвързан с доста ангажименти, които предварително съм поел към някои хора. — Той безуспешно търсеше думи. — Фактически от утре дори няма да съм в хотела. Ще бъда в дома на едни хора в долината — нещо като на гости. Всъщност утре пристига Адел.
Погълната от собствените си мисли, в началото тя почти не го чу, но при споменаването на името дъхът й секна изведнъж.
— И двамата ще гостуваме в този дом, докато сме тук, и струва ми се, заниманията ни малко или много вече са планирани. През деня, разбира се, ще идвам тук за тренировките.
— Разбирам. — Устните й трепереха. — Няма да бъдеш… ще бъдеш с Адел.
— Мисля, че… в известна степен… ще бъде така. Тя, разбира се… ще иска да се видите.
Отново настъпи тишина, докато той извиваше огромните си пръсти, а Джоузефин безпомощно се опитваше да имитира движенията му.
— Просто ти е било жал за мен — каза тя. — Ти харесваш Адел… много повече.
— С Адел се разбираме. Малко или много, тя е мой идеал още от времето, когато бяхме деца.
— А аз не съм твоят тип момиче? — Гласът на Джоузефин се разтрепери някак уплашено. — Предполагам, защото съм се целувала с много момчета и се говори, че съм лекомислена и съм вършила много лудории.
— Не е затова.
— Не, затова е — заяви развълнувано тя. — Просто сега си плащам. — После стана. — Най-добре ще е да ме върнеш обратно, за да танцувам с момчетата, които ме харесват.
Джоузефин тръгна бързо по пътеката, а от очите й се лееха горестни сълзи. Той я настигна до стълбите, но тя само поклати глава и каза:
— Извини ме, задето се показах такава хлапачка. Ще се опитам да порасна… получих си заслуженото… няма нищо.
Малко по-късно, когато огледа дансинга, него вече го нямаше — и Джоузефин ужасена разбра, че за първи път в живота си бе опитвала да привлече мъж и не бе успяла. Освен при най-младите, любовта се поражда само от любов и в мига, в който Джоузефин осъзна, че интересът му към нея е единствено проява на любезност, тя разбра, че ударът не бе нанесен в сърцето й, а по нейната гордост. Щеше бързо да го забрави, но нямаше да забрави това, което бе научила от него. Имаше два вида мъже — едни, с които може да се забавляваш, и други, за които можеш да се омъжиш. В мига, в който й хрумна тази мисъл, неспокойният й поглед обходи небрежно групата мъже и кацна леко върху мистър Гордън Тинсли от Чикаго, най-добрата партия в момента, за когото се говореше, че е най-богатият млад мъж в Средния запад. До тази вечер той не бе обръщал никакво внимание на малката Джоузефин. Преди десет минути я беше поканил да се повозят на другия ден с колата му.