Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Всички тези неща могат спокойно да бъдат асимилирани, стига да приемем идеята, че Бог се е оттеглил на дълга почивка или току-виж, наистина се е поминал. Умът може да ги възприеме, но нашите емоции, настроения и най-важното, нашата жажда за ред — тези могъщи елементи на човешката природа — ще се възпротивят. Ако заявим, че не е имало никаква причина за смъртта на шест милиона евреи в лагерите по време на Втората световна война, за пребитите до смърт поети, за изнасилените старици, за децата, превърнати в сапун, ако кажем, че всичко това просто се е случило и никой не е отговорен за тези събития — нещата излязоха малко от контрол тук, ха-ха, извинете ни — тогава умът започва да залита.
Самият аз бях свидетел как това се случва през шестдесетте, в разгара на сътресение обзело цяло едно поколение, започнало с участието ни във Виетнамската война и включващо всичко: от стриктните правила за междуполово общуване в колежанските общежития и правото да се гласува на осемнадесет до търсенето на отговорност от корпорациите за замърсяването на околната среда.
По онова време аз бях колежанин в Университета на Мейн. В началото политическите ми убеждения клоняха прекалено надясно, за да добият истински радикален оттенък, но до 1968 г. завинаги си бях променил мнението по редица ключови въпроси. Един от героите на Джак Фини от по-късния му роман „Отново и отново“ го е казал по-добре, отколкото аз бих могъл:
Аз бях обикновен човек, който дълго след като беше пораснал, все още пазеше детското си убеждение, че хората, които до голяма степен контролират живота ни, някак са по-добре информирани и са способни да вземат по-добри решения от всички останали; че са по-интелигентни. Едва Виетнамската война ми показа, че някои от най-важните исторически решения се вземат от хора, които са също толкова непросветени като всички нас.
За мен това откритие беше разтърсващо. Началото му, предполагам, беше поставено онзи ден в киното на Стратфорд, когато уредникът ни съобщи, че руснаците са извели сателит в орбита, а изражението му беше като да е прострелян в корема от упор.
При все това ми беше невъзможно изцяло да приема раздуващата се като балон параноя през последните четири години на шестдесетте. През 1968 г., по време на моята трета година в колежа, трима представители на Черните пантери от Бостън дойдоха да ни говорят (под претекста на участие в серията Обществени лекции) за това как американските бизнес институции, водени от Рокфелер и AT&T, са отговорни за създаването на неофашистко политическо статукво в Америка; как те подкрепят войната във Виетнам, защото е полезна за бизнеса и всячески насърчават дискриминацията въз основа на раса, пол и обществено положение. Джонсън бил тяхна марионетка, точно както Хъмфри и Никсън. Иначе казано: „Запознайте се с новия шеф, същия като стария“, както щяха да изпеят The Who няколко години по-късно. Единственото решение, според тях, беше да излезем на улични протести. Завършиха с обичайни за Пантерите лозунг: „Цялата власт произтича от дулото на оръжие“ и ни приканиха да не забравяме Фред Хамптън145.
Не, никога не съм вярвал, че ръцете на Рокфелер и компания са били съвсем чисти по време на онзи период. Винаги съм вярвал, че компании като Сикорски, Дъглас Еъркрафт, Дау Кемикъл и дори Банката на Америка повече или по-малко поддържат идеята, че войната е добра за бизнеса (но в никакъв случай не й давайте собствените си синове, не и когато можете да наклоните мнението на наборната комисия в правилната посока; доколкото е възможно, захранвайте военната машина с шпиони, негра и бели бедняци от Апалачия, но в никакъв случай нашите момчета, не и нашите момчета!). Вярвам също, че смъртта на Фред Хамптън е била най-малкото полицейско непредумишлено убийство. Но твърдението на онези Черни пантери, че съществува огромна всепроникваща конспирация беше просто смехотворно… само дето публиката не се смееше. След края на лекцията те задаваха смислени, тревожни въпроси за това как точно функционира конспирацията, кой я оглавява, как си получават заповедите и пр.
145
Фред Хамптън — чернокож американски активист, председател на Илинойския клон на Черните пантери, убит в съня си по време на съвместна операция на полицията и прокуратурата в Чикаго. Тук има известно разминаване в датите — авторът посочва, че беседата се случила през 1968 г., но Фред Хамптън е убит в края на 1969 г. — Б.пр.