Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Забавно е да се проследят класическите нишки на параноята, която Фини вплита в историята си. Майлс и Беки отиват на кино, където срещат писателя приятел на Майлс, Джак Беличек. Джак моли Майлс да дойде да погледне нещо, което Джак е открил в мазето на къщата си. Нещото се оказва голо мъжко тяло, проснато на билярдна маса, тяло, което Майлс, Беки, Джак и жена му Теодора се съгласяват, че изглежда някак безформено — сякаш все още не е придобило окончателната си форма. Това, разбира се, е двойник, а формата, която придобива, е на самия Джак. Почти веднага получаваме конкретно доказателство, че тук става нещо ужасно нередно:
Беки изстена, когато видя отпечатъците от пръстите и сякаш й прилоша. Защото едно нещо е да спекулираш за някакво тяло, което досега изобщо не е било живо, някаква човешка бланка, но е съвсем друго нещо, нещо, което докосва най-примитивните ти инстинкти, подозренията ти да се потвърдят. Нямаше отпечатъци — само пет, абсолютно гладки, плътни черни кръгчета.
Тези четиримата, вече запознати с конспирацията на двойниците — решават да не се обаждат веднага в полицията, а да видят как ще се развие двойникът. Майлс изпраща Беки до дома й, а после сам се прибира, като оставя Беличек на пост до нещото на билярдната маса. Посред нощ обаче Теодора Беличек не издържа и двамата се появяват в дома на Майлс. Той веднага се обажда на свой приятел психиатър, Мани Кауфман (Психо доктор? Подозренията ни веднага са пробудени; не ни трябва психиатър, искаме да изкрещим на Майлс, повикай армията!), да остане със семейство Беличек, докато самият той отива да види Беки… която неотдавна е споменала, че баща й сякаш вече не е нейният баща.
На най-долния рафт в един шкаф в мазето на семейство Дрискол Майлс открива двойник, който придобива формата на Беки. Фини отлично описва какво представлява процесът на уподобяването. Той го сравнява с изчистване на фините детайли по грубо щампован метален елемент; с проявяване на фотография; а по-късно и с онези злокобни, изглеждащи досущ като живи южноамерикански кукли. Но, както сме изнервени до краен предел, това, което най-силно ни впечатлява, е колко добре е скрито нещото, зад затворената врата на прашното мазе, където може да се развива необезпокоявано.
Беки е упоена от мнимия си баща и в сцена, пропита от романтика, Майлс я измъква от къщата и я носи на ръце през улиците на спящата Санта Мира — като нищо можем да си представим как полупрозрачната материя на нощницата й едва ли не сияе на лунната светлина. А какво се случва междувременно? Когато Мани Кауфман пристига, двамата мъже решават да се върнат в къщата на Беличек и да огледат мазето.
На масата нямаше никакво тяло. Под ярката светлина на таванската лампа се виждаше яркозелената филцова повърхност, а върху филца, освен в ъглите и по краищата, се виждаше плътна сива прах, която можеше да е паднала от таванските греди горе.
За момент Джак се взираше в масата с отворена уста. После рязко се извърна към Мани и с протестиращ тон, сякаш умоляваше да му повярват, каза:
— Беше на масата, Мани, честно, там беше!
Мани бързо кимна и му се усмихна:
— Вярвам ти, Джак…
Но ние ги знаем тия психиатри. Винаги казват, че ти вярват, точно преди да повикат здравеняците в бели престилки. Ние знаем каква е тази прах и знаем, че не е паднала от гредите. Проклетото нещо е образувало семена. Но никой друг не го знае и на Джак му остава само финалната молба на всеки безпомощен параноик: „Трябва да ми повярваш, докторе!“