Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Тук няма никакви добронамерени хипита с плакати, които призовават „Спрете и се дръжте приятелски“. Само Джак и Майлс, почти обезумели, подскачащи като в див танц върху тези странни, безчувствени нашественици от космоса. Никой не обсъжда (както в „Нещото“) какво бихме могли да научим от тези създания и колко ще е полезно това за модерната наука. Никой не издига бял флаг, никой не предлага да опитаме с преговори. Извънземните на Фини са странни и грозни, като онези подпухнали пиявици, които понякога откривате впити в тялото си, след като сте плували в някой тих вир. В тази ситуация няма нищо рационално, нито може да има. Налице е само сляпата, яростна реакция на Майлс към нашествениците.
Книгата, която най-много се доближава до романа на Фини, е „Кукловодите“ на Робърт Хайнлайн. И тя като книгата на Фини на пръв поглед минава за научна фантастика, но всъщност е хорър история. В този случай нашествениците от най-голямата луна на Сатурн, Титан, пристигат на Земята готови и решени да действат незабавно. Създанията на Хайнлайн не са двойници на хората. Те повече приличат на пиявиците. Подобни на голи охлюви създания, които яздят приемника си, прикрепени към врата му, както ние с вас бихме яздили кон. Двете книги споделят множество поразителни прилики. Разказвачът на Хайнлайн започва като се чуди на глас дали те са интелигентни. Историята приключва, след като заплахата вече е неутрализирана. Разказвачът е един от специалистите, които изграждат и пилотират ракети, насочени към Титан. Сега, след като дървото е повалено, време е да се изгорят и корените. „Смърт и разрушение!“, възкликва разказвачът ентусиазирано и това е финалът на книгата.
Но каква точно е заплахата, която представляват нашествениците на Фини? За него фактът, че те ще унищожат човешката раса изглежда почти второстепенен (двойниците, изглежда, не се интересуват от това, което един мой приятел нарича „палуване“). Истинската заплаха според Джак Фини изглежда се състои в това, че те заплашват всичко, което е приятно и, ако помните, точно от там почнахме. Един ден, докато отива към офиса си, след като атаката на двойниците вече доста е напреднала, Майлс описва обстановката така:
Видът на улица Трокмортън ми се стори крайно депресиращ. Улицата беше мръсна и разхвърляна на ранната утринна светлина. Боклукчийско кошче стоеше препълнено, глобусът на улична лампа беше счупен, а надолу по улицата един магазин беше опразнен. Прозорците бяха затъмнени и на стъклото беше подпрян зле изписан знак „Отдава се под наем“. Никъде обаче не пишеше къде да обадят евентуалните наематели и имах чувството, че на никого не му пука дали магазинът ще бъде нает. При входа на моята сграда имаше строшена бутилка от вино, а бронзовата табелка с името, вложена в сивия камък на сградата, беше потъмняла и неизлъскана.
От безкомпромисната лична гледна точка на Джак Фини, най-лошата последица от нашествието на крадците на тела е, че те ще позволят приятното малко градче Санта Мира да се превърне в нещо подобно на спирка на метрото в съмнителните квартали на Ню Йорк. Хората, заявява Фини, имат естествения стремеж да създават ред от хаоса (което идеално пасва на мотивите за параноята в книгата). Хората искат да направят света по-добър. Това са старомодни идеи, но пък, както казва Ричард Пауърс във въведението си към изданието на романа от издателска къща Грег Прес, Фини е традиционалист. Според него най-страшната характеристика на нашествениците е, че хаосът не ги притесняват и нямат никакъв естетически усет. Не е като да са ни нападнали рози от космоса, това са истински бурени. Двойниците ще си косят моравите известно време, а после ще спрат. На тях не им пука за паразитните треви. Никой от тях няма да отиде да пазарува в градската железария, за да превърне мазето си в стая за отдих в най-добрите традиции на домашния майстор. Пътуващ търговец, който попада в града, се оплаква от състоянието на пътищата. Ако дупките не бъдат закърпени скоро, предрича той, градът ще бъде откъснат от света. Но мислите ли, че нашествениците ще си загубят съня по тази причина? Ето какво казва в своето въведение към книгата Ричард Пауърс:
Сега, когато можем да направим сравнението с по-късните книги на Фини, е лесно да се види какво са пропуснали критиците, когато са интерпретирали книгата и филма просто като продукти на антикомунистическата истерия от петдесетте години; като сляп изблик срещу „чуждия начин на живот“, заплашил американските традиции. Майлс Бенел е предшественик на всички останали герои традиционалисти в по-късните книги на Фини. Само дето в „Крадци на тела“ градчето Санта Мира, Област Марин, Калифорния, все още представлява митичната, ненакърнена, идеална общност, която следващите герои трябва да пътуват във времето, за да преоткрият. Когато Майлс започва да подозира, че съседите му вече не са истински хора и не са способни на истински емоции, той ни представя началото на зараждащата се модернизация и дехуманизация, срещу която по-късните герои на Фини се изправят в завършената й форма.