Злокобен танц

Не е лесно да се обясни дълга, заплетена история по телефона. Пък и нямахме късмет с връзката. Първо с Бен се чувахме идеално, като да бях позвънил у съседите. Но когато почнах да му казвам какво се случва тук, връзката заглъхна. Бен постоянно ме молеше да повторя какво съм казал, а аз трябваше да викам, за да ме чуе изобщо. Човек не може да говори или дори да мисли като хората, когато му се налага да си повтаря думите, затова се свързах с оператора и помолих за по-добра връзка.

Тъкмо подновихме разговора си, по линията се появи някакво странно жужене и се наложи да се надвикваме с него…

Ето че те вече контролират комуникациите и съобщенията влизащи и излизащи от Санта Мира. („Ние контролираме това предаване“ — както заявяваше онзи заплашителен глас в началото на „До краен предел“ всяка седмица. „Контролираме хоризонталата и вертикалата, можем да накараме картината да се върти или да премигва… можем и да я разфокусираме…“) Подобен откъс със сигурност ще предизвика реакцията на някой, който е протестирал срещу войната, на член на студентския демократичен съюз или активист, който вярва, че телефонът му се подслушва, а човекът с фотоапарата на протеста е там, за да снима протестиращите за досиетата им. Те са навсякъде, те ни наблюдават, те ни подслушват. Нищо чудно, че Сийгъл е приел книгата като предупреждение за комунистическата конспирация, а други са сметнали, че предупреждава за надигащата се фашистка заплаха. Като затъваме все по-дълбоко във водовъртежа на този кошмар, нищо чудно да повярваме, че тъкмо нашествениците са убили президента Кенеди, пак те послушно са си изпили отровата в Джоунстаун и са принудили и децата да я изпият. Какво облекчение би било, ако можем да повярваме, че така е станало.

Разговорът на Майлс с неговия военен приятел най-точно демонстрира как функционира параноичният ум — макар да ви е известна цялата история, не ви е позволено да я разкриете пред властите… пък и е толкова трудно да мислите трезво с това жужене в главата ви!

Във всичко това е примесена силната ксенофобия, която изпитват героите на Фини. Нашествениците всъщност са „заплаха за нашия начин на живот“, както казваше сенатор Джо Макарти. „Ще се наложи да въведат военновременно положение“, казва Джак на Майлс. „Или да обявят, че сме под обсада, или каквото и да е! А после ще трябва да направят, каквото трябва да се направи. Да изкоренят тая напаст, да я смачкат, да я размажат, да я изтребят.“

По-късно, по време на тяхното кратко бягство от Санта Мира, Майлс и Джак откриват две от извънземните форми в багажника на колата. Ето как Майлс предава това, което се случва тогава: