Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Седях на леглото и ги наблюдавах, чакайки за отговора. Аз бях само публика, сякаш изобщо не присъствах.
- Имаше моменти, когато копнеех за смъртта.
Жан-Клод се обърна настрани. Ашър докосна ръката му с пръсти върху кадифето. Това малко докосване накара Жан-Клод да замръзна. Ако дишаше, аз не можех да го видя.
- Снощи не беше един от тези моменти.
Те се втренчиха един в друг. Пръстите на Ашър едва докосваха ръката на Жан-Клод. Толкова неща стояха на пътя им, векове на болка, любов и омраза. Сякаш всичко това кипеше във въздуха, почти видимо на потрепващата светлина. Исках да им кажа да се целунат и да се сдобрят, но знаех че няма да го направят. Не знаех какви проблеми имат един с друг, но изглежда не можеха да правят подобни неща без своята Джулиана. Тя е била моста между тях. Нещото, което им позволяваше да се обичат един друг. Без нея те стояха на ръба на бездната и се гледаха, разделени от пропаст, която никой от тях не знаеше как да преодолее.
Никога нямаше да мога да бъда Джулиана. Имах прекалено много спомени за нея. Та тя е бродирала за бога. Била е нежна и мила и всичко, което аз не мислех че съм. Но имаше едно нещо, което може би бях способна да направя.
Плъзнах се от леглото и отидох първо при Ашър, защото не исках отново да го предизвиквам. Изправих се на пръсти и той трябваше да се наведе малко, за да го целуна, но не се противопостави. Обхванах лицето му с длани, сякаш беше купа от някакъв деликатен камък, нещо което би се разбило, ако го притиснеш. Целунах го нежно, отпивайки от тази купа свещения подарък, какъвто беше. Отидох при Жан-Клод с вкуса на Ашър по устните си. Обхванах лицето му по същия начин и го целунах. Той едва помръдна под устните ми.
Отдалечих се и от двама им.
- Така, целунахме се и се сдобрихме. Сега трябва да ме облечем и трябва да поговорим преди банкета.
Гпасът на Жан-Клод се понесе нисък и дрезгав, сякаш не можеше добре да си поеме въздух.
- За какво да говорим, ma petite?
- За Майката на мрака.
- Джейсън спомена и за нея, но се надявах, че не е разбрал добре.
- Не може да е Нежната майка - каза Ашър. - Тя не се е будила от хилядолетие.
- Тя не е будна, Ашър, но се движи неспокойно в съня си.
Двамата мъже се спогледаха. Ашър беше този, който каза:
- Ще оставя настрани дребните ни различия, докато не стигнем до дъното на тази най-тежка мистерия.
- Какви дребни различия? - попитах.
- Дали ще бъдем menage a trois или не.
Поклатих глава.
- Харесвам те, Ашър, но не ми стига силата да изрина толкова много емоционални лайна. Осъзнаваш ли че имаш повече задръжки относно интимноста, дори от мен?
Той отвори уста, затвори я, после сви рамене по френски.
- Всъщност добре си пасваме по онзи „Още не съм те пребил до смърт” начин. Но засега нека опитаме да оставим личните си бъркотии настрани. Моля те.
Той се поклони грациозно.
- Ще постъпя, както нареди милейди.
- Докато ти изнася - добавих.
Той се разсмя с хубав смях, звукът, от който се плъзна по кожата ми и накара нещо ниско в тялото ми да потрепери. Измежду устните ми се изплъзна въздишка.
- И така, къде са дрехите които трябва да облека за малката трагедия тази вечер?
43
Оплаках се от облеклото си, разбира се. Черното кадифе и синята коприна изглежда сякаш поднасяха гърдите ми като узрели плодове.
Цветовете подчертаваха почти прозрачната ми кожа със сини оттенъци. Но аз знаех какво представляваха всъщност тези сини нюанси - кръв. Синя кръв във вените ми, която щр бликне червена, когато кислородът я достигне.
Стивън беше направил косата и грима ми. Бе ги правил и преди, за тези малки сбирки. Редовно го правеше и за другите стриптизьори в „Престъпни удоволствия”. Бях го оставила да вдигне косата ми върху главата в разбъркани къдрици, така че шията ми изглеждаше бяла и оголена. Захапката на Ашър се открояваше рязко на фона на цялата тази плът.
- Вратът и гърдите ме изглеждат сякаш трябва да бъдат поставени върху плато със знак „ела и ги вземи”.
Стивън се дръпна назад от поставянето на последната част от молива за очи.
- Изглеждаш прекрасно, Анита. - Вероятно наистина го мислеше, но сините му очи виждаха единствено грима, труда му. Гледаше на мен като на бяло платно. Леко се намръщи, направи някакви малки корекции около очите ми, които ме накараха да замигам. Забърса леко с книжна салфетка и отново се дръпна назад.