Хайка за вълци

Каквото и да беше, трябваше да скъсам с Нуша или поне да прекратя връзките си с нея за известно време, докато се изясни положението на баща й. Иначе рискувах да опетня не само името и цялата дейност на брат си, но и да погазя собствените си принципи. Поетът е казал „светът сега нази гледа“ и аз можех да кажа за себе си и за брат си, че сега не само селото, но и цялата околия „нази гледа“. Ние бяхме учили хората на комунистическа нравственост, ние проповядвахме, че комунистът е длъжен да се лиши от всичко лично и да отдаде силите и чувствата си на революцията. А революцията предстоеше.

На третия ден излязох от стаята си, минах през градинската врата и тръгнах по пътя за Житница. Отивах да направя това, от което най-много се страхуваше брат ми. Отивах при Петър Пашов да му издам една наша тайна, а именно, че комунистите го смятат за предател, и така да се опитам да узная истината от самия него. Сърцето ми се разбунтува със страшна сила против всички разумни доводи за вината му и властно ме водеше напред. Съзнавах, че може би върша престъпление, че не бива да се доверявам на сърцето си, то е сляпа, неведома сила, може да дари на човека най-върховно щастие, но може да го отведе и в низините на ада. Ала не се върнах назад. С цената на всичко трябваше де узная кой е Петър Пашов и кой е синът му Александър Пашов.

Едва бях стигнал до вратника, и насреща ми изскочи Нуша на велосипеда си. Тя бе така радостно изненадана от срещата ни, че не забелязваше състоянието ми, и щом слезе от велосипеда, започна да ми разказва съня си. Сънувала ме в черни дрехи, като слизам по нанадолнище и потъвам в някаква червена бездна. Черният и червеният цвят били на хубаво, очаквала ме някаква радост и тя дошла да ми го каже. Сърцето ми тръпнеше от радост, че я виждам, и в същото време се питах как се е решила да дойде, след като се бяхме разделили преди няколко дни, без да се сбогуваме и без да си определим нова среща. Дали бе чула какво ми е говорил брат ми и въпреки това бе дошла, или си е помислила, че той има да ми съобщи нещо поверително във връзка с партийната ни работа? Тъй или иначе бе си отишла като напъдена и всяка госпожица на нейно място в такъв случай би проявила известно честолюбие. Или тя „нямаше“ време за подобни предразсъдъци?