Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
— Ще дойда да видя как сте се настанили в новата къща и ще ви донеса подарък — каза тя, като се смееше. — Може и да не го харесате, но ще ви го донеса…
— Ще се изплашите от хазаина ми — казах. — Ще се погнусите от него.
Разказах й за Анани и за неговата усамотеност, но тя като че не ме чу и продължи мисълта си.
— Но преди това вие трябва да ни гостувате. Мама и татко ви поздравяват и ви канят на гости. Знаете ли, че татко е много неспокоен за Лекси, не може да повярва, че е жив.
До залез слънце разговаряхме за Лекси. За някои момичета идеалът за мъж е техният брат или баща и те го обожават. Това обожание вероятно се дължи на различни причини от физиологически или друг характер, но една от тях може да бъде прекалената затвореност на тези момичета, които все още не са станали жени, не са погледнали извън кръга на семейството и откриват мъжкото начало най-напред в кръвно близките им мъже. И Нуша бе от тях, и тя обожаваше брат си до такава степен, че го смяташе едва ли не за неподвластен на житейските превратности, вярваше, че е жив и здрав и рано или късно ще се завърне увенчан със славата на легендарен герой. Брат й бе за нея легенда и мит и тя се измъчваше дори от това, че баща й страда от неизвестност за съдбата му. Говореше за брат си така, сякаш той бе отишъл в града да свърши някаква работа и ще се върне днес или утре.
— А вие вярвате ли, че е жив? — попита ме тя, както бе ме попитала при първата ни среща до черковната ограда.
— Вярвам — казах й.
И това бе истината, но истината на любовта, която ме съединяваше напълно с нейното същество и не ми позволяваше да мисля различно от нея. При това и аз бях запленен от личността на Лекси, и аз го обожавах като сестра му, но в нейно отсъствие се питах защо така инкогнито бе заминал в чужбина, както се питах дали баща й е извършил предателство. От решението на тази загадка единствено зависеше щастието ми, а всяка загадка поражда съмнение. Както и всяко съмнение пък се поддава на най-несъстоятелни доводи, докато се превърне в самоизтезание. Не съм сигурен дали брат ми проумяваше това, но още в самото начало започна да ми внушава съмнение в намеренията на Нуша, тъй като вярваше, че тя ми се натрапва поради нечисти съображения от страна на нейното семейство. Отпървом бе по-снизходителен, съветваше ме да не се занимавам изобщо с жени („Нали искаш спокойствие?“), защото е вредно за здравето ми, докато една вечер открито ме нападна и обвини в ренегатство.
Същия ден Нуша ми дойде на гости. Случи се така, че и Анани си беше в къщи и за пръв път разговаряхме, ако не се смяташе онова договаряне да живея при него, което стана на полето, и то в тъмното. Връщаше се от нивата, аз се метнах в каруцата зад гърба му, попитах го дали ще ми даде една стая, той се съгласи и толкоз. Откак бях му станал квартирант обаче, той отбягваше да ме среща. Сутрин ставаше в тъмни зори, когато спях, и тръгваше за нивата, а вечер аз се прибирах, когато той спеше. Понякога прозорецът му светеше, но щом ме усетеше на двора, загасяше лампата и се спотаяваше. Все пак успявах да го наблюдавам. Сутрин запрягаше каруцата и преди да отиде на нивата, донасяше бъчва вода, поливаше зеленчуковата градина, плевеше или свършваше някоя неотложна домакинска работа. Макар да предполагаше, че по това време спя, той пристъпваше на пръсти, готов да се шмугне в обора или някъде зад къщата, ако се покажа на прозореца или изляза на двора. Но и аз спях леко или дори не спях, не можех все още да свикна с новото си положение, четях, докато ме заболят очите и задрямвах с книга в ръка. Колкото и предпазливо да се измъкваше от стаята си, чувах стъпките му по чардака и по стълбите, които бяха под прозореца ми, ставах също така предпазливо от леглото си и го наблюдавах. В първите дни се криех в най-отдалечения ъгъл на стаята, защото се страхувах да не ме забележи, не смеех и да го гледам отблизо. В същото време изпитвах угризение към този човек, който бе нарушил досегашния си начин на живот заради мен, измъчвах се, че не мога да му изкажа своята признателност, задето ме бе приел под своя покрив. Не можех да преодолея погнусата си от него, той го знаеше и въпреки това пристъпваше на пръсти в собствения си дом, за да осигури спокойствие на един чужд и заразноболен човек.