Хайка за вълци

Стоян бе изпаднал в истерия и говори много повече, отколкото си спомням сега, все така трескаво и несвързано, повтаряше едни и същи неща, молеше, заплашваше, вещаеше ми позорен край на изменник. Когато най-после си отиде, намерих мечето в храстите и се върнах в двора, ала не заварих Нуша. Дали бе чула какво говори брат ми и избягала завинаги или не бе посмяла да се обади, преди да си тръгне? Върнах се в стаята си и не излязох оттам два дни и две нощи. Лежах, опитвах се да чета, размишлявах. Това бяха едни от най-тежките дни в живота ми. Само при мисълта, че никога вече няма да видя Нуша, сърцето ми се късаше от болка, но повече не биваше да се срещам с нея. Не можех да й кажа дори истинската причина за раздялата, защото баща й можеше да се възползва от това. Когато размишлявах за него и за сина му, винаги си казвах, че не бива да се поддавам на пристрастие. Бях бъдещ адвокат или съдия и знаех, че трябва да съдя себе си и другите със затворени очи. Знаех, че всеки човек малко или много се поддава на внушение, и напрягах всичката си воля да се предпазя от тази слабост. Още в гимназията учителят по психология правеше опити с нас, за да ни покаже, че хората се поддават на внушение. Веднъж ни даде да помиришем една епруветка, пълна с някаква течност. Тридесет души — тридесет различни миризми. А епруветката беше пълна с чиста вода.

От краткия разговор, който имах с Петър Пашов, най-силно впечатление ми бе направил въпросът му, когато ставаше дума за писмото на сина му: „Ами ако го е писал под дулото на някой пищов?“ Той, разбира се, и да знаеше, нямаше да ми каже защо и как е заминал синът му в чужбина, но защо допускаше, че е бил принуден да напише това писмо, и то на немски език? Дали не намекваше, че Лекси като много отговорен партиен работник е отвлечен по някакъв начин и похитителите му са го принудили да напише това писмо, за да го компрометират и същевременно да предупредят близките му (подобни писма бяха може би изпратени и до негови другари — съратници). Но заминаването му в чужбина можеше да бъде организирано и от партията, за да поеме там някаква отговорна работа. Въпросът бе защо е заминал и на кого служи. Можеше да бъде и провокатор, можеше да бъде и работник в съветското разузнаване. Това знаеха само ония, на които служеше, а у нас оставаше само съмнението и то можеше да погуби семейството му. Колкото до бащата, работата изглеждаше по-проста. Един заможен селянин мрази комунистите с пълно основание за себе си и със същото основание се бори против тях. Но дали е извършил предателство, и ако го е извършил, дали би посмял да използва дъщеря си като заложница, както твърдеше брат ми, за да го спасява, когато му дойде времето? Защо пък не? Женският чар винаги е играл първа роля в историята на шпионажа и навсякъде, където е било нужно заслепението на мъжете, и малцина са му устоявали. Може би и аз съм един от тях? Обичах Нуша, но дали и тя ме обичаше така безкористно и беззаветно? Трябва да съдя за нея безпристрастно, казвах си, да потисна чувствата си и да видя истинското й лице. Тя се държеше с мен като със здрав човек, нито в една нейна дума, поглед или жест не долавях съжаление или страх от болестта ми. Не проявяваше и любопитство защо съм напуснал дома си, как живея при безносия и как се чувствувам. Не желаеше да й напомням за болестта си по какъвто и да е начин и ако се опитвах да го направя, променяше разговора и ме отвличаше с друга тема. Това можеше да се дължи на любовта й към мен, но можеше да бъде и съображение. Мълвата можеше да я укори и сигурно я укоряваше, задето се е свързала с охтичав човек, а тя да се оправдае, че не го е вярвала. Родителите й не пречеха на нашата връзка и даже я поощряваха — при всяка среща тя ми предаваше поканата им да ги посетя. Как й позволяваха да ми идва сама на гости? Тя бе „учена“ и навярно се ползваше с известна независимост и все пак за селяни като тях бе трудно да пренебрегнат тогавашните предразсъдъци. Мнозина от селяните вече ми бяха подхвърлили, че „госпоицата Пашова ми иде на крака“. А може би и родителите й преследваха тъкмо тази цел — да се даде гласност на нашите връзки и да ме обвържат с общественото мнение.