Хайка за вълци

— Събранието за тази вечер се отменя.

На обяд бяхме обсъждали точка по точка доклада, а и да се отмени събранието бе невъзможно. Нямаше как да се съобщи на хората, защото бяха пръснати по нивите. Разбрах, че ме лъже, и му го казах. Той се пресегна и взе мечето, което бях забравил в ръката си.

Повъртя го, огледа го от всички страни и с жест на омерзение го захвърли в бъзака.

— Събрание ще има, но ти няма да дойдеш. Другарите се страхуват от тебе, защото се любиш с дъщерята на Петър Пашов.

И това бе лъжа. Сигурен бях, че никой от комунистите не му е казвал подобно нещо, освен ако той сам не го е внушил на някого от тях, за да има коз срещу мен. Идвал е да обсъдим още веднъж доклада или е минавал случайно по улицата и като е видял Нуша, възползвал се е от случая да се разграничи от мен или поне да ме изплаши.

— Щом не ме допускаш на събранието, няма да настоявам.

Какво друго можех да му кажа?

— То се знае, ще предпочетеш да останеш при госпожицата си. Не аз, а другарите не те искат, страхуват се да не ги издадеш на Пашов. Сега фашистите са най-безмилостни, виждат, че краят им наближава, и убиват без съд, само с едно нарочване. Като знаят, че искаш да му ставаш зет, хората се страхуват да не се изпуснеш за нашите работи пред него и той да ни издаде на полицията. Всички знаят, че е предател, и смятат, че ако имаше партизани в нашия край, досега щяха да го ликвидират. И по-късно няма да му се размине, но кой ще гарантира, че дотогава ще мълчи? И ти не можеш да гарантираш. — Стоян шептеше, но шепотът му бе така зловещо силен и така болезнено отекваше в мозъка ми, та ми се струваше, че се чува из цялото село. — А може и да замълчи, за да отърве кожата, но само при условие че се сроди с нас. Надява се, че ще потулим предателството му. Я ми кажи, знае ли тази госпожица, че си болен от туберкулоза?

— Знае, разбира се.

— Ей това исках да ми кажеш, мили братко, ей това! — каза Стоян и сатанинска усмивка разкриви лицето му, което гореше като в треска. — Ти си ме учил на всичко, каквото зная в този живот, от тебе го зная. Моята най-сърдечна братска признателност сегда, нине и присно, и вовеки веков, както казва дядо поп. Не смея да те уча за нищо, но ще те попитам, само ще те попитам, кое момиче ще поиска да свърже живота си с един болен мъж. И за какво, и за колко време? Мислиш, че твоята Нуша не знае за бакиите на баща си? Не само че ги знае, ами най-подробно е инструктирана да държи връзка с тебе. Ако оздравееш, ще оздравееш не по-рано от година и половина, така казват лекарите, нали? Войната ще завърши след няколко месеца, не повече, ние ще започнем да изграждаме нов живот, а хора като Петър Пашов ще си живуркат живи и здрави. Не е чудно и някакви заслуги да си измислят. Нали синът е комунист? Комунист, но къде го? Като е толкова голям комунист, какъвто го изкарваш, коя власт ще му даде паспорт да замине в чужбина и за какво ще му го даде? Та ако не оздравееш… искам да кажа… Извинявай, аз говоря с теб за последен път и съм длъжен да ти кажа всичко, всичко. Ако пък не оздравееш, то ще бъде не по-рано от година и половина, и Пашови пак ще имат сметка… Искам да кажа, че ако умреш, ще умреш заради тази жена, заради нея не отиде да се лекуваш и остана в този джендем. Да речем, че един ден се ожените и заживеете, а какво ще кажат хората? Кралевите открай време приказват за класова борба, а са се сродили с богаташка дъщеря, и то дъщеря на техен идеен враг и предател. С какви очи ще гледаш света? Всичко, което сме постигнали за толкова години, сега ще го затриеш заради една жена, ще окепазиш идеите си и честта си на комунист. Иди, иди при Петър Пашов, предупреди го да се пази, а нас да хвърли в огъня. А може вече и да си му издал някои наши тайни…