Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Философия » Хайка за вълци
Хайка за вълци - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хайка за вълци

Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:

Романът „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров получи наградата на Съюза на българските писатели за 1985 година.
1 ... 151 152 153 154 155 156 157 158 159 ... 217
Перейти на страницу:

Тримата дълго обмисляхме какво да предприемем и адвокатът предложи, преди да прегледаме делото, да се срещнем и говорим с Михо Бараков и да узнаем от него защо, въпреки показанията си в съда, пред свои другари е говорил, че Петър Пашов е предател. Истина ли е това или други заинтересовани лица са разпространили този слух. Поискахме разрешение от прокуратурата за свиждане с Михо Бараков в затвора, забавиха ни с два дни и накрая ни отказаха. Причините за този отказ бяха навярно събитията, които се развиваха с главоломна бързина, и всеобщата обърканост. На власт дойде правителството на Муравиев, който публикува декларация за пълен неутралитет. Мошанов бе упълномощен да води преговори за сключване на примирие с представители на Англия и САЩ. Сред гражданите се носеха слухове за приближаването на партизански отряди към града. Говореше се, че корабите и авиацията на Съветския приморски фронт потапят германски кораби, които бягат към района на Проливите.

Дните, през които очаквах разрешение за свиждане в затвора, прекарах у бившите хазаи на Нуша. Бях й казал, че отивам за ден-два при лекар, и тя ми даде писмо, за да не се лутам да търся хотел. Старците ме приеха много радушно и след като поговорихме, разбрах колко много обичат Нуша и брат й, който също живял у тях през ученическите си години. Следобед отидохме в съда и поискахме да видим делото, но и тук ни отказаха. Савов ходи при председателя на съда и при прокурора, но напразно — достъпът до архивите бе строго забранен. Само чрез вътрешен човек можехме да се доберем до тях и този човек бе следователят по делото. Докато Михо Бараков бе отричал в съда, че Пашов го е предал, следователят бе заявил, че тъкмо Пашов му е съобщил името на лицето, което е откраднало брезента му. Трябваше да проверим дали действително следователят е посочил Пашов като свидетел на кражбата. Савов узна от колегата си, който защищавал дванайсетте ремсисти, името и адреса на следователя по делото, но отказа да отиде при него. Не били в добри отношения и беше уверен, че Марчинков, така се казвал следователят, няма да го допусне до архивите в никакъв случай и няма да му каже нищо от онова, което ни интересува. Сега всички съдебни лица, и особено следователите по политическите дела, по понятни причини изчакват с голямо безпокойство предстоящите събития и нямат желание да дават каквито и да са обяснения по служебните си работи, особено когато са свързани с политически процеси. Ако все пак някой успее да се свърже със следователя Марчинков, не бива да е адвокат, защитавал в миналото комунисти или лица, подведени под ЗЗД. Така Савов отказа да се занимава с Марчинков и аз трябваше да се заема с тази работа.

Три пъти ходих у дома му и все не можех да го заваря. Една стара жена ме отпращаше на работата му, оттам ме изпращаха у дома му. Ясно бе, че се крие или вече е офейкал някъде извън града, а тава означаваше, че на съвестта му тежат много и тежки прегрешения. Над града се сипеше адска жега, асфалтът лепнеше по подметките ми, бях капнал от умора, бях и гладен. Храната, която си носех от село, вече бях изял в Морската градина, а не смеех да поискам пари назаем от Метко, нито пък да обядвам и вечерям с Нушините хазаи. Вечер се завръщах късно, когато те спяха, сутрин излизах рано и отказвах закуската, която ми предлагаха. Бях взел малко пари назаем от Анани, от тях бяха ми останали само за път и още два лева, с които си купих хляб и кило домати. Така до вечерта на третия ден. Нея вечер бях съвсем отпаднал от жегата, а имах и температура, но вместо да се прибера в квартирата, отидох още веднъж да потърся Марчинков. Моето постоянство не можеше да не му направи впечатление, ако все още не бе офейкал или се спотайваше у дома си. Уверен бях, че ме е наблюдавал отнякъде или е подслушвал разговорите ми със старицата, която неизменно молех много любезно да съобщи на господин Марчинков, че искам да му съобщя нещо много важно за самия него. Видът и поведението ми трябва да са му вдъхнали известно доверие и той най-после ме прие. Въведе ме в една стая с високи и отдавна небоядисвани стени, със скърцащи дъски на пода и завесени прозорци. От тавана висеше лампа без абажур и едва осветяваше средната част на стаята.

1 ... 151 152 153 154 155 156 157 158 159 ... 217
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)