Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Точно така – съгласи се Тави. – Тя включва военна тактика, стратегически доктрини, философия, психология, политическо устройство и инженерни науки без призоваване на фурии.
– Да – каза Лар самодоволно. – Безфурийно инженерство. Към нея могат да се причислят и предсказването на бъдещето по вътрешности на животни, почитането на същества, наричани „богове“, и нелепи твърдения, като например, че на войниците се е плащало със сол вместо с монети.
Из залата се разнесе сподавен смях.
– Сър, за руините на град Апия в южната част на долината Амарант, а също и за дългия десет мили стар каменен път, водещ към реката, има доказателства, че са строени без призоваване на фурии.
– Наистина ли? – попита кротко Лар. – Според кого?
– Според предшественика ви, маестро Магнус – отвърна Тави. – Писал е за това в неотдавнашната си книга „За древните времена“.
– Така е. Горкият Магнус. Навремето беше наистина добър оратор. Докато не го уволниха от Академията, за да не окаже влияние умопомрачението му върху младежта на Алера. – Помълча и добави: – Винаги е бил малко неуравновесен.
– Може и да е така – съгласи се Тави, – но книгите му, изследванията му и изводите му са напълно логични. Руините на Апия показват, че тогавашната архитектура е сравнима със съвременната – както по качество, така и по мащаби – но явно се е строяло с ръчно обработени каменни блокове, което е било...
Маестро Лар махна небрежно с ръка, отхвърляйки доводите на Тави.
– Да, да, сега ще се опиташ да убедиш всички нас, че хората без никакво призоваване на фурии са били способни да изсичат мраморни блокове с голи ръце. След което, пак без помощта на фурии, са вдигали тези огромни блокове – някои от които тежки шест или седем тона – само с голите си ръце!
– Подобно на маестро Магнус...
Лар изсумтя подигравателно.
– ...и мнозина преди него – продължи Тави, – смятам, че способностите на координирани групи от хора, използващи инструменти и съоръжения, са много недооценени.
– Звучиш като Магнус в последните му трудове – отговори Лар. – Ако наистина са се използвали такива методи, защо хората са се отказали от тях?
Тави спокойно си пое дъх и отвърна:
– Откриването на призоваването направило тези методи излишни, скъпи и опасни.
– Или тези безполезни методи изобщо не са съществували.
– Не са безполезни – възрази Тави. – Просто са различни. Съвременните сгради не превъзхождат с нищо онези, които са били построени в Апия.
– Стига си ревал, Калдерон! – извика някой откъм центъра на залата. – Те не са можели да направят нищо без призоваване! Били са толкова безполезни, колкото си и ти! А всички тук, които не са изроди, са гладни!
Из залата премина нервен смях. Тави усети внезапна ярост, но запази безизразно лице. Продължи да гледа спокойно маестро Лар.
– Академи – каза Лар, – такава гледна точка е интересна – бих казал даже романтична. Но не може да се отрече фактът, че малкото примитивно общество на древните алерани не е било способно на колективните целенасочени усилия, необходими за построяването на такива съоръжения. Те просто не са имали средства за изграждането им, без да прибягват до призоваване на фурии. От това следва, че алераните винаги са имали способността да призовават, макар и не толкова развита като днес, но позволяваща да се издигат конструкции от отделни части, докато съвременните методи дават възможност да се изграждат монолитни каменни съоръжения. Това е единствената разумна гледна точка.
– Това е вашата гледна точка, маестро – отвърна Тави. – Но има и много други учени и историци, освен Магнус, които не биха се съгласили с нея.
– В такъв случай би трябвало да са в Академията, където да споделят възгледите си – каза Лар с унил поглед. – Е, предполагам, че трябва да поощря... уникалната ти гледна точка.
Лицето на Тави пламна отново от гняв и унижение, но вече му беше трудно да остане безизразен.
– И макар възгледите ти да са явно погрешни, трябва да призная, че си чел материала. А това май е повече, отколкото са направили по-голямата част от останалите. – Лар погледна към дневника си и постави на Тави най-ниската положителна оценка. Махна с ръка. – Достатъчно.
Тави стисна зъби и се върна на мястото си, а маестро Лар огледа дневника.
– Нали не съм пропуснал никого? – попита той. – Ако не сте си взели устната част от изпита, ще получите отрицателна оценка. – Той огледа залата, вече изпълнена с глъчка и движение. – Е, много добре. Свободни сте.
Още преди той да довърши думите си, учениците наставаха и поеха към изхода.