Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Колибата бе празна. Бе доста по-чиста от описанието на Гран-Дюк, но детективът бе уточнил и че е събрал в малки пластмасови чувалчета почти всички боклуци, търсейки следи от странната личност Жорж Пелтие. Беглецът съществуваше ли наистина? Марк излезе от колибата и я обиколи. Нито една от подробностите, описани от Гран-Дюк, не липсваше. Почвата бе обръщана, камъните разпръснати наоколо, в съседство се търкаляха две парчета дърво, които може би са били привързани, за да образуват кръст, но сега бяха счупени. Гран-Дюк не бе излъгал и за това. Наистина до колибата имаше гроб, който детективът на два пъти бе осквернил, за да намери накрая в ситото си златна халкичка и остатъци от човешко същество – кърмаче. Само че какво променяше всичко това сега?
Марк погледна часовника си. Деветнадесет часът и тридесет и пет минути. Не бе получил ново съобщение от Лили. Седна върху един пън на няколко метра от колибата. Слънцето залязваше над този покрив на света. Марк бе далеч от всички и всичко и с него бе само тази откачалка. Впрочем не бе толкова луда, нито пък толкова опасна или лоша. Бе загубил. В душата му щяха да нахлуят мъчителни спомени, да го завладеят изцяло. Тази убийствена носталгия щеше да му хареса, защото щеше да го спаси от мислите му, че в този момент Лили спи в болничната си стая и че след няколко часа ще абортира, защото по силата на непоносим принцип цветето на тяхната любов трябва да бъде пожертвано като отровен плод... Носталгията щеше да го спаси и от терзанията, че единственият човек, който би могъл да му помогне, е убиецът на дядо му. Че се разхожда някъде на свобода и няма никакъв шанс да го срещне някъде тук.
Mалвина дойде при него:
– Готово е!
Бе наредила върху някакво парче плат бутилката с вода, пакетите със сладките и салама. Не бе вложила особено старание.
– Обилна вечеря, нали?!
Ядоха мълчаливо. Само луната осветяваше колибата, която приличаше на разрушена къща насред гора, където живеят човекоядци. И двамата си даваха сметка, че е много късно да слизат надолу и че ще трябва да прекарат нощта тук. Разбраха се, без да си кажат дума. Нали бяха изминали толкова път, за да са тук!
Една нощ на Мон Терибъл.
Две сирачета, изгубени в гробище без гробове.
Когато подредиха всичко, Марк извади от раницата си зелената тетрадка на Гран-Дюк и я подаде на Малвина:
– Дръж! Търсиш я от доста време, нали? Може би ти ще проявиш повече досетливост от мен!
– Това мемоарите на онова копеле ли са?
– Щом казваш...
– Благодаря все пак.
Maлвина взе тетрадката, една пухена завивка и единия фенер. Влезе в колибата, а Марк се отдалечи, като осветяваше стъпките си с тънката струя светлина на друг фенер. Остана дълго навън, като бродеше из гората, описвайки широк кръг около колибата.
Когато се върна, фенерът на Малвина срамежливо осветяваше колибата като пламък на свещ в старовремска лампа. Влезе. Малвина спеше. Бе се свила на кълбо под завивката си. До главата ѝ лежеше отворена тетрадката на Гран-Дюк.
Марк неволно се усмихна. Тази млада жена, с четири години по-възрастна от него, измъчвана от натрупаната в сърцето си омраза, го разнежваше като втора по-малка сестра, която трябваше да пази. Той тихо се приближи, взе зелената тетрадка и излезе от колибата. Отново седна върху пъна и машинално я запрелиства. Чак докато стигна до последната страница и последните редове.
Всичко е съхранено в тези стотина страници. Ако сте ги прочели внимателно, вече знаете колкото мен. Но може би ще проявите повече прозорливост? Може би ще уловите някоя нишка, която ми убягва, или следа, която съм пренебрегнал? А може би ще откриете ключа, ако такъв съществува? Може би... А защо не? Аз приключих. Би било прекалено да кажа, че нямам угризения и че не съжалявам за нищо. Направих всичко, което бе по силите ми. Дори надминах себе си...
„Направих всичко, което бе по силите ми. Дори надминах себе си...“
Интуицията му не роди нищо ново. Опита да се обади на Лили, но в този изгубен планински край нямаше покритие. Марк прокле глупостта си. Да дойде тук, бе едно от най-глупавите хрумвания, които бе имал някога. Задоволи се да прочете запазените в телефона си съобщения. Прочете последното, което получи, докато пътуваха с камиона:
„Марк, ще вляза в операционната зала утре сутринта в десет часа. Всичко е наред. Не се тревожи. Ще ти се обадя после. Целувам те.“