Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Утре в десет часа.
Чувстваше се толкова безполезен.
Крясъците на някаква кукумявка правеха нощта още по-зловеща. А може би беше бухал. Или пък някой гран дюк98. Това си помисли Марк и неволно се усмихна. Нямаше познания за грабливите птици, но със сигурност тази птица се бе скрила някъде в невидимите в мрака клони.
Mарк насочи фенера си към близките дървета. Той освети само няколко листа.
– Къде се криеш? – попита той високо. Гласът му се изгуби в планината. – Неуловим си, а? Сгушен в сянката на мрака. От колко време стоиш там на върха всички нощи, за да шпионираш? Когато преди години голямата желязна птица се е разбила в кралството ти, вече си бил там, нали? Видял си и Жорж Пелтие, който по това време е спял в колибата, гроба, който е изкопал, гривничката? Видял си всичко това, нали? Ами години по-късно Гран-Дюк, който си е играел на гробар? И него ли видя? Кажи ми какво видя?
Отговори му почти радостен крясък.
– Подиграваш ми се, а? Наистина ли мислиш, че нямам никакъв късмет? Признавам, че не грешиш... Обаче, представи си все пак следното... Малкото ми момиченце е само на дванадесет години. Двамата сме сред природата. Нощ. Разправям ѝ за звездите. Разправям ѝ нещо от сорта на: „Виждаш ли, красавице, бях в отчаяно положение. Бях там, горе в планината, а наоколо не се виждаше нищо заради мъглата. А преди десет часЎ на другия ден трябваше да намеря решение... Майка ти спеше на другия край на света. Без малко, мъничката ми, да не видиш никога звездите, а аз никога да не чуя смеха ти и никога да не стисна мъничките ти пръстчета. Баща ти те спаси в последния момент, разбираш ли“.
Фенерът отново освети клоните. Оттам отлетя черна сянка. Някой гран дюк или друга нощна птица.
– Прав си, говоря глупости...
Maрк се върна в колибата. Беше му студено. Затова се зави с пухенката и се излегна до Малвина. Лежеше по гръб, а очите му гледаха небето през отвора на покрива. Толкова малки прозорци към безкрайността... Трябваше да размисли още, да се поизмъчи, да си задава въпроси, докато неговото подсъзнание, памет, ум му доверят нещо, без значение какво. Да му подадат ключ. Трябваше да използва всяка минута от часовете, които му оставаха. Съвсем близо до него Малвина спеше неспокоен сън. Непрестанно сменяше положението на тялото си, без да се буди, като от време на време тихо простенваше. Малко по малко се приближаваше до Марк. Търсеше топлината му. Дали вече бе спала с мъж? Или поне до мъж? Сигурно отдавна бе минало полунощ. Марк не бе мигнал предишната нощ. Заспа, без да усети. Бе крайно изтощен. Спа около три часа.
Внезапно го събуди викът на Малвина. Вик на безумец. Малвина стоеше в средата на колибата и цялата трепереше. Дългите ѝ коси бяха разпуснати и ѝ придаваха вид на изплашена вещица. От пуловера, който не бе съблякла, преди да легне, се показваха два мършави крака. Те подскачаха, като че ли газеха жарава.
– Добре ли си? – попита Марк глухо.
– Да. М-да. Не се безпокой за мен. Свикнала съм.
Легна си отново. Марк я гледаше с безпокойство.
– Добре съм, казвам ти!
– Сигурна ли си?
– Уф. Да! Заспивай! Нямам нужда от бавачка. Не ми досаждай. Спи, казвам ти!
– Сигурен съм, че мога...
– Смучи си палеца... И ти сигурно си се научил да живееш с кошмарите си. Гледай себе си!
Maлвина му обърна гръб. Пухената ѝ завивка се допираше до неговата. Странна интимност. Марк дълго лежа с отворени очи. Бе четири часът сутринта. Сега или никога! Трябваше да опита нещо, веднага. После щеше да е твърде късно. Малвина вече бе заспала. Да опита нещо, но какво? Очите на Марк продължаваха да се взират в мрака. Звездите ту се появяваха, ту изчезваха, очевидно се криеха под маската на невидими, довеяни от вятъра в Юра облаци.
Като фалшиви падащи звезди, приканващи те да си пожелаеш нещо, което не се сбъдва. Като светлина от самолет, която се смесва със светлината на съзвездията, но е по-наблизо. Мимолетна светлина.
Какво да предприеме?
Разсъжденията на Марк всеки път го довеждаха до последните страници на зелената тетрадка, до несъстоялото се самоубийство.
Беше ли блъфирал Гран-Дюк?
Наистина ли бе открил нещо ново, след като бе написал спомените си и след като бе оставил писалката? В дванадесет без пет? Нов факт, който не бе описал там? Марк се опита да си спомни. Какво точно бе казала Малвина вчера във влака? Марк се съсредоточи. Пред очите му единствените две съзвездия, които можеше да познае – Голямата мечка и Вега99, току-що бяха изчезнали. Думите на Малвина изплуваха от тъмните кътчета на паметта му...
„Кредюл Гран-Дюк се обади на баба ми. Оня ден. Все още беше съвсем жив тогава. Каза ѝ, че е открил нещо. Изглежда, то решавало целия случай. Обади ѝ се пет минути преди полунощ, последния ден! Точно когато е щял да си изстреля куршум в главата над броя на вестник „Л’Ест репюбликен“ от 23 декември 1980 година! Каза, че имал нужда от още ден-два, за да събере доказателствата, но твърдеше, че със сигурност е успял да разбули мистерията, че накрая е разкрил тайната... Каза ѝ също, че му трябвали още сто и петдесет хиляди франка...“