Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Навън проехтя гръм и почти заглуши следващия й притаен въпрос.
– Дали... дали ще тръгне на север? Към... нея?
Всички знаеха отлично за кого говори. А Лоркан най-сетне схвана защо бе дошла тук.
Канеше се да поеме на север. На следващия ден може би... или когато керванът потеглеше. По всяка вероятност щеше да наеме някоя от лодките на кея, за да я отведе на север, а той... той щеше да се запъти на юг. Към Морат.
Всички около масата огледаха преценяващо младата жена пред тях – а след това и Лоркан. Той опита да се усмихне, да си придаде обикновен, дружелюбен вид. Никой от тях не отвърна на усмивката му, макар че явно беше успял да ги заблуди, защото брадатият обяви:
– Тя не е в Севера.
Този път Елида застина.
Брадатият продължи:
– Разправят, че минала през Илиум и смачкала войниците на Адарлан. Предишната седмица пък вдигнала голяма врява в Залива на Черепа. Сега плавала нанякъде – според едни към Вендлин, според други – към Ейлве, а според трети бягала чак в другия край на света. Но със сигурност не е в Севера. И явно няма да се върне скоро. Мен ако питате, не е разумно да оставя кралството си незащитено. Ама какво разбира някаква си хлапачка от военна стратегия.
Лоркан се съмняваше да е прав и кучката да е предприела каквото и да било без насоките на Белотрън и сина на Гавриел. Елида въздъхна треперливо.
– Защо й е било да напуска Терасен?
– Кой знае? – Жената се обърна към храната и събеседниците си. – Май кралицата има навика да се появява тъкмо там, където най-малко я очакват, да сее хаос и пак да се покрива. Много хора се обзалагат къде ще изникне този път. Аз смятам, че ще е в Банджали, в Ейлве. Врос пък, че ще е Варес във Вендлин.
– Защо Ейлве? – не се отказа Елида.
– Кой знае? Не е глупачка да разкрива плановете си.
Жената изгледа остро Елида, сякаш да пресече любопитството й.
Елида се обърна към яхнията и бирата си и бурята навън заглуши повечето разговори в стаята.
Лоркан я наблюдаваше как изпива безмълвно цялата си халба, а когато й се стори най-малко подозрително, стана и си тръгна.
Елида посети още две пивници в града, следвайки същата стратегия. Новината се изменяше леко с всеки новопоявил се разказ, но като че ли битуваше общото мнение, че Елин е тръгнала нанякъде, на юг или на изток, и никой не знаеше какво да очаква от нея.
Елида напусна и третата пивница с Лоркан по петите си. Не си бяха обелили и дума от първата. В главата му се въртеше само мисълта какво ще е отново да потегли сам на път. Да я остави... и повече никога да не я види.
Тя вдигна поглед към дъждовното небе и най-сетне проговори:
– Планът беше да поема на север.
Лоркан осъзна, че няма желание нито да потвърждава, нито да отрича. Като безполезен глупак се поколеба да я тласне в първоначалната й посока.
Тя сведе лице и светкавиците позлатиха високите й скули.
– Но накъде да тръгна сега? Как да я открия?
– Какво разбра от слуховете? – осмели се да попита той.
Анализирал бе всяко късче информация, но искаше да
види острия й ум в действие.
И една малка част от него желаеше да чуе какво решение ще вземе за противоположните посоки, в които трябваше да се насочат.
Елида отвърна тихо:
– Банджали, в Ейлве. Мисля, че се е запътила към Банджали.
Той се помъчи да прикрие облекчението си. И той самият беше стигнал до същото заключение, макар и единствено защото така би сторил Белотрън, а лично бе обучавал принца в продължение на няколко десетилетия.
Тя потри лицето си.
– Много ли е... далеч?
– Доста.
Тя отпусна ръце до тялото си със сковано, бяло като кост лице.
– Но как ще стигна дотам? Как...
Потърка гърдите си с длан.
– Мога да ти намеря карта – предложи Лоркан. Просто за да види дали ще го помоли да остане с нея.
Тя преглътна сухо и поклати глава, разлюлявайки черната си коса.
– Няма да ми е от полза.
– Картите винаги са от полза.
– Не и ако не можеш да четеш.
Лоркан примигна насреща й, чудейки се дали я е чул правилно. Но бледите й бузи се изчервиха, а тъмните й очи се замъглиха от срам и отчаяние.
– Но ти...
През последните седмици наистина не беше изникнал повод да му сподели.
– Научих азбуката, но когато... когато се случиха всички онези неща и ме затвориха в кулата... Дойката ми е неграмотна – обясни тя. – Затова нямаше кой да ме обучава. И така забравих дори онова, което знаех.
Стана му интересно дали изобщо щеше да разбере, ако тя не му беше признала.
– Справила си се впечатляващо добре без четене – отбеляза, без да се замисля, но явно бе избрал правилните думи, защото ъгълчетата на устата й се вирнаха във вяла усмивка.