Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Шанд обиколи вдлъбнатината и накрая избра да застане недалеч от нишата, където седеше Каран преди време.
— Тук е добре. Я да помисля малко… Нека първо се нахраним и да се наспим. Отварянето на портали изисква пълен корем и бистър ум.
Мина полунощ, преди да решат, че са готови.
— Хвани ме за ръцете, Талия — нареди Шанд. — Игър, опри гръб в моя.
— Кое ще си представиш, за да насочиш портала? — попита Лиан.
— Млъкни, досаднико! — затътна гласът на Шанд, забравил за миг облика си на изнурен старец, но сетне добави по-благо: — Не пропускай нищо, ако искаш да го запишеш в преданието.
На едната си ръка Шанд носеше пръстена, който Ялкара бе изковала за него като прощален подарък. В другата държеше черния си жезъл. Талия го бе хванала за китките. Той доближи своите и нейните пръсти към челото си. Пръстенът засия, блещукането плъзна по ръката му, обгърна цялото тяло и се разшири до влъбнатината в пода. Обхвана и нея, като заприлича на сладкиш с отхапано от едната страна парче.
— Това е особен вид портал — каза Шанд приглушено. — Ще остане тук, щом го закотвя… — запъна се от усилието. — … така! Щом влезем в него и аз си представя целта, ще се проточи към Шазмак и ще свие разстоянието от тук до там в няколко крачки. Докато не излезете от светлината, ще останете в портала. Внимавайте да не пристъпяте извън нея. Другите портали прехвърлят направо, но при прехода се намирате в промеждутъка. Точно сега това е твърде опасно.
Щом влязоха в портала, трепкащата светлина се превърна в златисто було. Десетки въпроси напираха в устата на Лиан, само че не посмя да ги зададе.
Тенсор остана вяло до разбитата стена. За стоящите в портала светът отвън избеляваше и едва го виждаха. Внезапно Шанд смъкна пръстена от ръката си и го сложи на дланта на Лиан.
— Стискай го силно и не мисли за нищо!
Той прекрачи извън безплътната завеса, по която внезапно плъзнаха различни цветове. Лиан затвори очи и сви юмрука си около пръстена.
Шанд отпусна ръка на рамото на Тенсор.
— Да вървим. Ти си ни необходим.
— Това е краят на света.
— И искаш да го дочакаш тъкмо в Каркарон ли?
— Няма значение!
Но Тенсор му позволи да го въведе през булото и Лиан с облекчение върна пръстена.
— Защо ми заповяда да не мисля? Шанд се ухили.
— Защото така щеше да промениш цветовете.
— А на нас как щеше да се отрази?
— Ти би се уплашил — разсмя се старецът. — Нямаш силата да определяш направлението на портала. И стига си бърборил!
Лиан си затвори устата. Шанд пак опря пръстена в челото си, малкият купол около тях се уплътни в пашкул и се проточи напред стремително, но другият край смущаващо за сетивата оставаше съвсем наблизо. След по-малко от минута коридорът престана да се удължава.
— Чакайте! — рязко нареди Шанд и излезе през предната стена в нищото. Върна се след малко. — Пристъпете до самия край, но ако ви е мил животът, нито крачка повече!
— Какво ли ще заварим там? — смънка Игър.
— Опустошение! — троснато отговори Тенсор.
Промъкнаха се по гъвкавата основа на пашкула. Лиан се принуди да не мисли какво я задържа, за да не се разтвори изведнъж под краката му и да го запрати в нищото. Разстоянието между Каркарон и Шазмак се бе смалило до дълъг безплътен коридор. Навсякъде имаше непрогледна мъгла освен точно пред тях. И там, далечна, но отчетлива се виждаше машината като петно от мрак, обвито в червени пламъци.
Каран изпъшка гърлено. Не усещаше никаква сила в ръцете и краката си. Молеше се неистово капанът да се задейства. Нямаше друго спасение от свирепия враг.
Съществото я доближаваше стъпка по стъпка. Значи капанът се бе повредил. Каран напрегна мускулите на краката си. Лорскът беше само на пет-шест разкрача от нея, можеше вече да се нахвърли.
И той го направи, преди тя да се усети. Въпреки светкавичните си реакции Каран изобщо не помръдна, толкова пъргав беше този звяр. Или я бе вцепенил с някакво внушение?
Люкът на капана падна с трясък. Вместо да подскочи и да се стовари върху нея, лорскът се подхлъзна върху измамната опора и не смогна да се отблъсне. Тупна на един разтег от Каран, ала тази половина от люка също поддаде. Подът се наклони и под нейните ботуши — явно бе стъпила в края на капака, но се оказа прекалено лека, за да хлътне в ямата.
Смайващо дългата ръка на лорска се стрелна към нея. Каран се хвърли назад, но само се просна по гръб и краката й увиснаха над празното пространство. Ноктите на звяра раздраха плата не единия крачол и се впиха в каменния ръб.
Каран изписка — ако паднеше, лорскът щеше да повлече и нея. Пусна светлика и задрапа с пръсти по пода в търсене на каквато и да е опора. Напипа пукнатина в мига, когато вторият капак също се удари в стената на ямата. Лорскът увисна с цялата си тежест, ставите на ръката му изпукаха, а ноктите са плъзнаха по ръба. За малко не придърпа и Каран, но крачолът се разпори.