Убийството на султана

– Мислехте! – избухна мълчалият досега Али. – Как може да мислите така? Та той е работил с жертвата.

Наведох глава като провинило се дете.

– Не зная, извинете, но просто не ми дойде наум…

– Кога е бил нападнат?

Сега питаше Зейнеп… Радвах се, че съм отхвърлил обвиненията, но не можех да кажа: в нощта на убийството на старата ми любов, не желаех да узнаят, че съм направил връзката.

– Преди две вечери…

– Тоест в нощта на убийството на Нюзхет – направи връзката Зейнеп.

Кратко мълчание.

– А вие откъде научихте?

Не липсваше съмнение в тона на Невзат. Май червената лампичка светна за мен. Не биваше да лъжа.

– От Сибел… Вие я познавате. Онова слабичко девойче, което задаваше въпроси на семинара в университета. След това дойде при мен. Каза: „Искам да се свържа с Акън, но от вчера не отговаря по телефона.“ Харесвам Акън, малко е особен, но е добро момче. Имам номера му, позвъних. Не можах да се свържа. Разтревожих се и отидох у тях. И добре че го направих, защото го намерих потънал в кръв.

Изопнатите вежди на Али съвсем се сбърчиха.

– Момент, момент… Намерили сте асистента на госпожа Нюзхет ранен и не сте ни известили?

Затъвах все повече – имах нужда от много убедителна лъжа.

– Да – отговорих възможно най-уверено. – Не желаех да го кажа, но Акън беше гей. Когато го заварих гол-голеничък, помислих, че нападението има нещо общо със сексуалния му живот. Сметнах го за едно от ония нападения срещу хомосексуалистите, за които четем по вестниците.

Продължи да пита, без да ми даде възможност дъх да си поема:

– А така ли беше?

– Не знам. Акън е тежко ранен, не може да говори. Няма и свидетели. Ето защо не свързах нападението със смъртта на Нюзхет. Но когато Сезгин каза, че Нюзхет е отишла в Бурса с Акън, ми просветна – май бях успял да ги объркам. – Добре де – продължих, сякаш се опитвах да разбера. – Полицията е водила протокол в болницата, вие не сте ли научили?

Невзат ме погледна в смисъл колко сте наивен.

– Защо да ни съобщават за нещо, което не ни засяга, професор Мющак? Сега зарежете това и кажете в коя болница е Акън… Веднага трябва да осигурим охрана на момчето.

Ето това вече ме успокои…

– Тук, в Шишли, в болница „Етфал“…

– Али, свържи се с центъра – започна с нарежданията Невзат. – Веднага да изпратят охрана в болницата… Как е фамилното име на Акън?

– Акън Чотакан, при него е Теоман, съквартирантът му…

– Ей, Али, да не се разтакават, спешно е… Какъвто екип имат подръка веднага да го изпратят в болницата, на мига. Загубихме госпожа Нюзхет, поне да спасим Акън.

– Какво говорите, комисарю – възкликнах уплашено. – Пак ли ще опитат?

– Защо не? Ако не са опитали досега… – и отново се обърна към помощника си: – Хайде, Али, момчето ми, по-живо.

Младият комисар извади радиостанцията от джоба си и изскочи като светкавица от стаята.

– Значи, не греша – измърмори сам на себе си Невзат. – Значи, някой обезпокоен от проучването фанатик е убил жената – и обърна очи към мен. – А може би някой завистлив колега… И понеже Акън е бил в течение, решил да премахне и него – замълча и се замисли. – Да не би пък да не е сам? Да са цял екип?