Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
Притеснен от чутото, Али отмести поглед от портрета, а аз се вгледах в него отново. Отляво и отдясно имаше две картини, за които се твърдеше, че също са на Белини. Дясната бях видял в дома на Акън. По-точно – маслената картина „Мехмед II и синът му“, която висеше в коридора, където заварих полуживия Акън. Предполагаше се, че става дума за Джем султан. Лявата представляваше миниатюра на Баязид II. Сам… Осмият османски падишах в цялото си великолепие… Приближих до картината със Завоевателя и Джем султан.
– Султанът и принцът…
– Джем султан, нали? – отговори ми Невзат. – Двама синове ли е имал Завоевателя?
– Трима – поправих го. – Трима принцове. Най-големият е Баязид II, средният и може би най-обичаният бил Мустафа и третият – Джем… Мустафа починал седем години след баща си, през 1474 г. Така след Завоевателя тронът бил оспорван от Баязид II и Джем султан и спечелен от по-големия.
Интересът на главния комисар растеше.
– Кого е предпочитал Завоевателя?
– Най-вероятно Джем… – посочих принца, гледащ възторжено баща си. – Съществува една интересна история в тази връзка. Докато Баязид бил губернатор в Амасия, под влиянието на Хъзър пашазаде Махмуд и мюейезаде Абдурахман се отдал на разгулен живот. Дори казват, че се пристрастил към афиона. Но султан Мехмед Завоевателя, който имал очи и уши навсякъде, веднага научил. Изпратил ферман на учителя му, Фенаръзаде Ахмед, и попитал защо не е попречил на това. Заповядал незабавното отстраняване на Хъзър пашазаде Махмуд и мюейезаде Абдурахман. Поискал и писмено обяснение откога и как употребява синът му въпросния наркотик.
В отговор на писмото учителят съобщил, че е видяна сметката на двамата виновници, с които принцът всъщност не бил толкова близък.
След няколко дни бащата получил писмо от принц Баязид. Той го молел за прошка, пояснявайки, че приемал средствата за отслабване, но като разбрал грешката си, ги отказал. Не бива да подценяваме тази кореспонденция. Защото след предупреждението на Завоевателя Баязид II преживял истински шок и станал дълбоко религиозен. Но истинският проблем между тях двамата не бил този. Баязид II не бил напорист като баща си. Нямал идеали като основаване на велика империя и обединяване на човечеството под един флаг. А брат му Джем приличал на баща си. Той също като Завоевателя бил широко скроен. Бил амбициозен, умен, напорист и се интересувал от бойни изкуства, занимавал го както Изтокът, така и Западът. Да, Джем султан бил синът, който можел да претвори идеите на баща си.
– Били са воини, нали? – възторжено попита Али. – Прекарали живота си върху конете. Препускали от фронт на фронт.
– Да… Почти целият живот на Завоевателя преминал в завоюване, но не бива да си го представяме като кръвопиец. Той е искал да основе световна империя от различни религии, езици и хора. Завладяването на Константинопол показало, че това е възможно. Но само войната не била достатъчна за завладяването на света, той отчитал значението както на воюването, така и на науката, религията и изкуството. Много добре знаел, че може да задържи отвоюваните със сила територии единствено чрез култура. С културата на велика империя, признаваща правото на съществуване на различни народи и религии… Заради това е държал в столицата православния патриарх и главния равин. Поръчал на Амируцес86карта на света, за да може да определи по-точно границите на вероятните държави, които да влязат в империята му. Не само той, а и враговете му са вярвали в този идеал. Пий II, тогавашният папа, му отправил покана да приеме християнството. Писал му, че ако го стори, ще стане най-силният владетел в света и ще му бъде присвоено званието „Император на гърците и Изтока“. Макар и да не се знае дали това писмо е стигнало до Завоевателя, мечтата му все пак не е била сън. Да, той познавал както Изтока, така и Запада. Изучил историята на Рим. Бил впечатлен от велики за времето си мислители и произведенията им като Георгий Трапезундски, Амируцес, Бенедето Деи, Гаетали Джакобо, Креацо д’Анкона.
– А мюсюлманските учени? – прекъсна ме Али. – Като Акшемседин… Не се ли е учил от тях?
86
Георгий Амируцес, географ, картограф и философ от XV в. – Б.пр.