Убийството на султана
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-2248-6
- Переводчик: Елен Кирчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убийството на султана». Краткое содержание книги:
Явно тази тема беше присърце и на младия комисар.
– Прав сте, господин Али – усмихнах се. – Мехмед е взел първите си уроци от моллите и богословите… Молла Гюрани, Ходжазаде Муслихидин, молла Иляз, Сирацедин Халеби, молла Абдулкадир, Хасан Самсуни, молла Хайредин и Акшемседин са сред ислямските учени, разширили кръгозора му. Той обичал да дискутира на религиозни и философски теми. Естествено, искал и тримата му синове да са като него, но за жалост съдбата много не се съобразява с желанията на човека, пък бил той и повелител на света. Както споменах преди малко, средният му син Мустафа починал млад, Баязид II изобщо не приличал на баща си и може би празнината щял да запълни Джем султан, но той не станал падишах.
– Вечният проблем в света – бащи и синове – отбеляза Невзат. – Никой не знае какво ще излезе от детето му.
– Прав сте… Мехмед не е бил любимият син на Мурад, но е заел мястото му. Баязид също не е бил любимец на баща си, но е наследил трона. Съдбата на Мурад и Мехмед е еднаква – властта поемат нежеланите деца…
– Но в тази история ситуацията е по-трагична – посочи Невзат две миниатюри на стената, увеличени в еднакъв размер. Едната беше портрет на Мурад II от султанската библиотека, а другата – картина на художника Осман за интронацията на Мехмед II в Одрин… Двама султани, властвали един след друг… – И по-ужасна може да се каже. Син да посегне на живота на баща си…
– Смятате, че смъртта на Нюзхет е свързана с това… – попитах, сякаш се опитвах да проумея.
Сега той посочи стената с вратата:
– Като видите този чертеж, ще си помислите същото.
На картона върху стената имаше схема. Родословното дърво на двамата султани. Най-отгоре беше Мурад, отдолу бяха изписани имената на синовете му. Ахмед, Алаедин Али, Мехмед, Хасан, Орхан и малкия Ахмед… Шестима принцове с рождените им години, места, дата и място на смъртта… Имената на майките не фигурираха. Никой не се интересуваше от майките. С изключение на Мехмед под останалите петима принцове мястото беше празно, бял картон… Пет ненавременни смърти в тази белота… Три от болест, две от убийство. Само мястото под Мехмед не беше празно. Три имена, изписани едно до друго: трима принцове… Баязид, Мустафа, Джем… Мустафа и Джем споделят обща съдба. Преждевременно слизане от сцената… Две ранни смърти… Под името на Баязид осем мъжки имена… Щастливи или нещастни, осем принцове… Поне седмината са нещастни, печели Селим…
– Липсва бащата на Мурад II – показалецът на Невзат сочеше едно по едно имената на султаните в схемата като еничарско копие. – Не е имало нужда да добавя децата на Явуз султан Селим87. Госпожа Нюзхет се е интересувала единствено от Завоевателя и баща му. Нека сглобим пъзела. Достоевски и отцеубийството… Мурад II и недолюбваният му син Мехмед II… Принц, чийто трон е отнет насилствено и може би по тази причина амбициозен, решителен и жесток при нужда… Нека не забравяме, че макар и принцове, за децата бащината обич е много важна. А Мурад е наредил в прословутото си завещание да не полагат сина му до него. Винаги е странил от сина си. И древният закон: властта добива истинския си смисъл в личността на един човек… Смятам, че госпожа Нюзхет е построила тезата си върху тази мисъл. Премахването на претендентите за престола… Независимо баща или син…
Нямаше смисъл повече да крия, че съм на същото мнение. А и тази потайност нямаше да ми бъде от полза. Ако Сезгин не беше убиецът, оставаха Тахир Хакъ и студентите му. Естествено, в случай че Невзат не подозираше мен. Тази вероятност не биваше да се пренебрегва. Точно заради това вече трябваше да споделя с главния комисар мислите си. Но не всички, бях обещал на Тахир Хакъ, че няма да споделя подозренията си към Четин.
– Може и да сте прав – погледът ми все още беше върху схемата. – Колкото и да липсват каквито и да било доказателства или писмени свидетелства, че Мехмед II е отровил или наредил да отровят баща му, Нюзхет би могла да изгради тезата си около това предположение – извърнах поглед от имената, предопределили съдбата на Османската империя, и го насочих към човека, който вероятно щеше да предопредели моята. – Обаче трябва да ви призная нещо. Мнението ми промени не само тази схема, преди малко на вратата се сблъсках със Сезгин.
– Да, по време на убийството е играл комар в клуб в Бомонти… Знаете, че хазартът е забранен. В началото не ни каза, но като разбра, че положението е сериозно, се видя принуден да признае. Свидетели потвърдиха. И понеже нямаме други улики, трябваше да го пуснем.
– Не става дума за това… Сезгин сподели интересна подробност. Нюзхет е ходила в Бурса. Останала е там две нощи.
87
Син на Баязид II с прозвището Явуз (Жестокия). – Б.пр.