Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
Мъже извираха от люковете по палубата, нечовешки силуети в танцуващите светлини на фенерите. Светкавици обгаряха мрака над тях. Локи, Джийн и Джабрил раздаваха заповеди и никой не обръщаше внимание на това кой имаше по-голяма власт. Минутите се превърнаха в часове, а часовете сякаш бяха дни. Те се бориха заедно цяла вечност сред сивия хаос, измръзнали, изтощени и ужасени, срещу писъците на вятъра в небето и бушуващите води под тях.
4
— Три стъпки вода в кладенеца и не намалява, капитане!
Аспел докладва с превръзка на главата, направена от ръкава на нечия връхна дреха, грубо откъснат от нея.
— Много добре. — Локи се беше подпрял на главната мачта също като Калдрис преди няколко дни. Всяка става и мускул в тялото му крещяха, че ги боли. Той се чувстваше като парцалена кукла, пълна с натрошени стъкла, и беше подгизнал до кости. Но в това не се различаваше от останалите оцелели на борда на „Червеният вестоносец“. Както Окови беше казал някога, ако отчаяно ти се иска да умреш, това е прекрасно доказателство, че то тепърва ти предстои.
Бурята от края на лятото се виждаше като стапяща се линия от тъмнина на северозападния хоризонт. Беше ги изплюла няколко часа по-рано. Тук вълните бяха високи по пет-шест крачки, а небесата още бяха пепелявосиви, но след бурята това си беше същински рай. От небето през облаците се процеждаше достатъчно траурна светлина, че Локи да се досети, че е ден все пак.
Той огледа разрухата на палубата — оплетени въжета и отломки от рангоута бяха разхвърляни навсякъде. Парчета зебло се ветрееха, а моряците се препъваха в нападалите парчета и псуваха. Екипажът беше екипаж от призраци, изпосталели и с недодялани движения от изтощението. Джийн се мъчеше на бака да стъкми първото им топло ядене, вече не помнеха откога.
— Проклятие! — измърмори Локи. Измъкването им от бурята не беше минало без жертви — трима завлечени зад борда, четирима тежко ранени, двама мъртви, включително Калдрис. Мирлон, готвачът, беше на руля, когато фотбрамселът се стовари върху него като божествено копие и смаза черепа му.
— Не, капитане — обади се Джабрил зад гърба му. — Не и ако можем да направим нужното за тях.
— Какво? — Локи се завъртя объркан… и изведнъж си спомни. — О, да, разбира се.
— Падналите, капитане. — Джабрил изговаряше думите подчертано, все едно говореше на дете. — Падналите обикалят като призраци по палубите и не могат да намерят покой, докато не ги изпратим, както трябва.
— Да — рече Локи. — Да ги изпратим.
Калдрис и Мирлон лежаха до входа откъм левия борд, увити в зебло. Белезникави вързопи, увити в катраносани въжета, очакваха да се сбогуват с тях. Локи и Джабрил коленичиха до тях.
— Кажи думите, Равел — измърмори Джабрил. — Поне това можеш да направиш за тях. Изпрати душите им долу при Отеца, Предводителя на бури, и им дай покой.
Локи се взираше в двата увити трупа и усети нова болка в сърцето си. Умората и срамът го поваляха. Той скри лице в шепи и трескаво се замисли.
По традиция капитаните на кораби можеха да бъдат посвещавани за жреци на Йоно след минимално обучение във всеки действащ храм на Бащата на ненаситните води. В морето те можеха да провеждат молитви, да извършват бракосъчетания и дори да дават смъртен благослов. Локи знаеше някои от вътрешните ритуали в храмовете на Йоно, но не беше посветен в негова служба. Той беше жрец на Уродливия страж и тук, в морето, на хиляди мили навътре във владенията на Йоно, на борда на кораб, който вече носеше проклятие заради това, че бе престъпил заветите му… Нямаше никакъв начин под земята и на небесата Локи да даде покой на тези мъже с ритуала на Йоно. Заради душите им той бе длъжен да призове единствената сила, с която имаше вземане-даване.
— Уродливи страже, Безименен Тринайсети, твоят слуга те призовава. Обърни очи към този покойник, Калдрис бал Комар, слуга на Йоно, заклел се да краде под червения флаг и затова споделящ кътче от твоето царство…
— Ама какво правите?! — изсъска Джабрил и дръпна Локи за лакътя. Локи го бутна назад.
— Единственото, което мога — отвърна той. — Единствената честна благословия, която мога да дам на тези мъже, ясно? Не се меси повече, майната ти! — Той се пресегна и докосна убитото в зебло тяло на Калдрис. — Предаваме този мъж, телом и духом, на владенията на твоя брат Йоно, могъщия владетел на моретата. — Локи реши, че малко ласкателство никога не е напразно в тези работи. — Дай му помощ. Отнеси душата му при Нея, която претегля всички ни. Тъй се молим с преизпълнени с надежда сърца.