Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Не след дълго при Роговете на Хатин се видя как графът и неговите хора изчезват в далечината, без да бъдат преследвани. Саладин бе решил да ги пощади. Жерар дьо Ридфор се разбесня и започна да говори за предателството, после заповяда на рицарите си да се качат на конете.
Притеснението на сарацините пролича, когато видяха най-малко седемстотинте тамплиери да се подготвят за атака. Никой сарацин още не бе виждал подобна армия от рицари на ордена и всеки знаеше, че тази битка ще е решаваща.
Непобедими ли бяха тези бели демони? Или пък бяха прежаднели като останалите хора? Когато хоспиталиерите видяха тамплиерите да се подготвят за атака, те сториха същото, а кралят заповяда на воините от кралската армия да възседнат конете си.
Но Жерар дьо Ридфор се спусна по хълмовете начело на своите рицари, без да чака когото и да било. Неприятелят се скри бързо, нещо, което попречи на рицарите да нанесат удара, който очакваха. Но при вида на водата от езерото настъпи смут сред конете. По пътя насреща им се оказаха хоспиталиерите, втурнали се да атакуват заедно с тях. Последва страхотен смут.
Това бе и моментът, когато стрелците мамелюци атакуваха изотзад с пълна сила.
Тази умопомрачителна атака струваше на Жерар дьо Ридфор половината от неговите рицари. Хоспиталиерите претърпяха още по-големи загуби.
Християнските сили се опитаха да се съберат за обща атака. Но мнозина умиращи за вода пехотинци вече бяха свалили шлемовете си и се бяха устремили към езерото, кръстейки се. Увлякоха със себе си и други. Скоро тълпата пехотинци се хвърли срещу смъртта и много от тях бяха прободени от египетските стрели.
Втората християнска атака бе малко по-добре подготвена от първата и оставаха не повече от стотина метра, за да стигнат до брега на езерото, когато бяха принудени да се върнат. Веднъж отделили се от палатката на краля, християните изгубиха две трети от състава си. Тогава Саладин предприе масивна атака.
Арн бе изгубил коня си, чийто врат бе достигнат от стрела. Той бе неспособен да мисли и да си създаде точна представа за положението. Последното нещо, което си спомняше, беше, че се бе оказал редом до няколко братя, чиито коне също бяха уцелени от стрелите, а наоколо всички те бяха заобиколени от сирийски пехотинци. Арн бе покосил някои от тях с меча си. Но бе загубил опора, когато конят му се срина. Нямаше време да разбере как се бе строполил на земята.
Пред палатката на победителя Саладин, на тамплиерите и хоспиталиерите, пленени в последните часове на битката при Роговете на Хатин, им даваха да пият вода. Но не от състрадание, а за да могат да говорят. Обезглавяванията започнаха долу до водата и свършиха близо до палатката един или два часа по-късно. Пленените тамплиери бяха двеста четиридесет и шест. Хоспиталиерите също бяха приблизително толкова. Това значеше, че двата ордена бяха почти премахнати от Светите земи.
Саладин плачеше от щастие и благодареше на Господ, като наблюдаваше падащите глави. Господ бе показал неразбираема добрина към него. Той най-сетне окончателно бе победил тези два безстрашни религиозни ордена, а техните крепости, вече почти празни, щяха да паднат като узрели плодове.
Пътят към Йерусалим вече бе отворен. Както бе обичайно, към пленените светски рицари подходиха по различен начин. Когато триумфът на Саладин от зрелището с обезглавяванията свърши, той се върна в палатката си, където бяха събрани християните с висок ранг, сред които Рено дьо Шатийон и кралят. Близо до тях седеше Жерар дьо Ридфор, който сам по себе си нямаше стойност като пленник.
Никой не можеше да бъде сигурен, докато не опита — си бе помислил Саладин. Пред лицето на смъртта мъжете, демонстрирали преди това смелост и благородство, сега можеха да се превърнат в нищожества. При все това един от тези франкски пленници нямаше защо да очаква милост. Саладин се бе заклел пред Бога да убие Рено дьо Шатийон със собствените си ръце. И точно това направи.
След това поуспокои малко страховете на останалите, уверявайки ги, че не бива да се боят, че ще ги сполети същата участ, и лично им поднесе вода.
На мястото на обезглавяваният сарацинските войници се бяха събрали да се забавляват. Група сарацински духовници суфисти придружаваше Саладин още от Кайро с надеждата, че ще приемат християни в праведната вяра. Няколко сарацински бойци им предложиха да опитат с пленените тамплиери и хоспиталиери.