Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Да, но те не го знаят. Освен това, ако наистина ги спрат... София ще убие Еди. Сигурна съм. – Тя отмести поглед от компютъра и погледна през прозореца на офиса. – Трябва да стигна до тази яхта.

— Дори да разполагахме с хеликоптер, какъвто нямаме, пак нямаше да успеем – обяви Трули. – Няма начин да ги настигнем.

— Ами това? – София посочи към потопената подводница.

— А?

— Това. Нали каза, че е бързо. Колко е бързо?

— На теория вдига над триста възела*, но... – Трули млъкна в мига, в който осъзна какво е имала предвид. – Няма начин, подводницата е все още експериментална! Никога не съм тествал пълната й мощност!

[* Около 550 км/ч. – Б.пр.]

— Добре – каза твърдо Нина, – сега имаш възможността да го направиш.

–Идеята въобще не ми харесва – каза Трули, докато работеше с лостовете на лебедката. „Бълхата” бавно се спусна в спокойните води на дока, които леко се надиплиха около нея.

— Чух те – каза Нина. — Ако потънем, ще можеш да ми кажеш, че си ме предупредил.

— Не се тревожа за потъването, а за взривяването.

Нина се вгледа отблизо в подводницата. Донякъде й напомняше на самолет изтребител без криле. Двата клапана до носа, затворени с метални капаци, водеха до много по-тесни ракетоподобни дюзи на кърмата. Тя очакваше да види аеродинамични форми, но носът бе странно изтъпен, сякаш някой бе отрязал върха му.

— Какво имаш предвид под взривяване?

— Точно затова я нарекох „Водна бълха“. Оригиналните „Бълхи“ са били парни автомобили и са подскачали по пътищата преди около век.

— Тя се задвижва с пара! – погледна го невярващо Нина.

— Да. Естествено тук не се горят въглища! – Той посочи към клапаните. – Морската вода влиза през носа, нагрява се от електрическите елементи и горещата струя се изхвърля отзад като при ракетен двигател. Почти целия корпус е пълен с полимерни полипиролни батерии – това е единственият начин да получи достатъчно гориво, без да се използва ядрен реактор.

— Чакай малко, това нещо вдига четиристотин възела на пара? Защо тогава не го използват всички? Мислех, че подводниците са доста бавни.

— Така е. – „Водната бълха” вече се поклащаше върху водата, затова Трули спря лебедката и изтича при нея, за да откачи кабелите. Той посочи към тъпия нос. – Но ако носът има правилната форма, когато се вдигне определена скорост, се постига супер кавитация – един вид шокова вълна от въздушни мехури около корпуса, която свежда триенето с водата почти до нула. Нещо като подводен светлинен двигател. От близо десет години руснаците имат торпеда „Шквал”, базирани на супер кавитацията, които могат да вдигнат без проблем двеста и петдесет възела. – Кабелите от кърмата бяха свалени и той се придвижи към носа, като балансираше върху поклащащия се Корвус с лекотата на въжеиграч. – Единствената причина никой да не използва тази технология в подводниците е, че никой не може да улучи точния дизайн.

— Досега.

— Е, това тепърва ще се разбере, нали? – натърти Трули. Той откачи последното въже и отново скочи до лостовете на лебедката, за да навие увисналите въжета.