![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Но ние не сме само майка и дъщеря, Михримах! Аз съм законната съпруга на султан Сюлейман хан, а вие – неговата дъщеря!
– Мамо, какво ще ми показваш? Все още не разбирам.
Джафер ага тръгна сега пред тях. Мълчешком Хюрем взе да се изкачва по изпречилото се отпред тясно стълбище. Хлътна в отворената от Джафер врата.
– Ела! – тихо подвикна към Михримах.
Мерзука и Есма се спряха отвън. Джафер ги остави в тъмния коридор и си тръгна. „Сега ще скръсти ръце пред гърди и ще стои да бди!" помисли си Михримах.
Майка й допря пръсти до устата, направи й знак да мълчи и пристъпи с няколко крачки. Хвана Михримах за ръката и я дръпна подире си.
Михримах внезапно разбра къде се намират. Баща й я беше довел по друг път и затова не го позна веднага. Бяха зад кабината с решетка, откъдето султан Сюлейман наблюдаваше и слушаше заседанията на Дивана. Само че тук беше забранено да влиза друг, освен падишаха. Как ставаше така?
– Мамо, каква работа имаме тук? В тази кабина само татко...
– Тук, дъще, сме с разрешението на Негово Величество моят султан - прекъсна я майка й.
После дръпна плътната завеса и влезе вътре. Там долу мъжете се оплакваха един на друг. Един от тях обясняваше, че работите в Багдад отиват на зле.
– Сядай, дъще! – прошепна Хюрем.
И без това там не можеше да се стои на крака.
Настаниха се на двата срещуположни миндера.
На Михримах изведнъж й стана много мъчно. Не искаше да стои там и не знаеше как да се отърси от тази непонятна тегота.
Майка й се загледа в нея. Сетне с върха на пръстите си хвана ръба на завесата зад решетката и лекичко я повдигна. Зарадва се на това, което видя.
– Дъще, вие също трябва да погледнете!
Очите на майка й светеха като на палаво дете.
– Защо?
– Тук сме, за да погледате и вие!
Михримах открехна леко завесата откъм своя край и надзърна. Долу беше добре познатата картина.
Редица мъже с грамадни високи шапки на сведените към дясното рамо глави. Единият от тях беше великият везир Ибрахим паша. По-насам видя едрия адмирал с червената брада Хайредин паша. Само неговата глава не беше наведена като на другите. И вместо онези странни калпаци, той носеше бял сарък с навит около него плат, обшит по краищата със сърма и пуснат да виси на тила му като опашка.
Обърна очи към майка си, без да пуска завесата.
– Погледнах, и какво?
– Хубаво гледайте, дъще!
Михримах отново обърна глава към решетката.
– Видя ли мъжа вдясно зад гърба на онази хърватска свиня великия везир? С черната козя брадичка?
Човекът си имаше съвсем черна брада. Доколкото можеше да види от мястото си, брадата покриваше почти половината му лице. Забеляза и черните му очи. Бяха черни като ерзурумски камък.
– Видяхте ли го? – пошушна отново майка й.
– Видях го. Кой е?
– Вашият съпруг, дъще! Бъдещият ви съпруг!
Михримах пусна завесата като попарена и извърна глава. ,,Гадост – изригна вътрешно. – Гадост!“
Пред очите й се появи образът на Исмаил от Алаийе. Неволно сравни пращящия от здраве снажен красив младеж с превития на две гърбав мъж там долу и косата й настръхна.
Отдолу долетяха примесени един в друг доста гласове. Тя, без да се усети, открехна пак завесата и със свито сърце и болка в душата се загледа в куцукането на своя бъдещ съпруг.
– Това значи?... – промълви. – Това е животът, който смятате, че заслужава вашата принцеса?
– Да, дъще! – не се обиди от заяждането й Хюрем. – Това е той, твоят съпруг – палачът на нашите врагове, гаранцията за нашия живот и мощ!
***
Есма трепереше от страх. Непрекъснато си повтаряше: „Тази работа ще завърши със смърт. Няма друг начин. Непременно ще ме убият. Ще ме режат парче по парче. Ще посипят в раните ми сол!“.
Михримах направо полудя. Още щом се раздели с майка си, я извика
– Есма! Ела бързо!
И без това беше на крачка зад нея.
Едва влезли в стаята – и Михримах изплака:
– Спаси ме! Каквото щеш прави, но ме спаси! Иди в корабостроителницата! Намери Исмаил и ми го доведи тук!
Боже мили! Как би могла!?
Ще вкара в харема този, босоногия ли?
– Но... – проплака Есма. – Това е невъзможно! Сигурно...
– Престани да се вайкаш! Намери ми Исмаил! Обясни му къде е дюкянът на твоя Али в Капалъ чаршъ. Денят преди петък, следобед, да бъде в дюкяна на Али.
В главата на Есма всичко се обърка.
– Че какво ще прави в дюкяна на Али?
– Ще чака мен, Есма! А може и ние да го чакаме.
„Олеле! – затюхка се мислено Есма. – Това момиче е полудяло. Любовта му е взело ума! Ще убият и мен, и Али, и оня нещастник, Исмаил Епилептика“.