Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Дадохме им милостиня, после пребродихме острова и се завърнахме обратно на борда. За този Покини ще говоря петнадесет години по-късно.
Постоянните благоприятни ветрове ни доведоха за осем или десет дни при Дарданелите. Там ни прие турският пратеник, за да ни заведе в Цариград. Видът на града, от едно разстояние от около час, е удивителен и аз вярвам, че целият свят никъде не предлага една така възхитителна гледка. Този вълшебен изглед беше и причината за пропадането на римската империя и началото на гръцката държава. Когато Константин Велики пристигнал с кораб във Византия, той извикал заслепен от красотата и разположението на града: „Тук е седалището на владетеля на света!“ И за да направи своето предсказание истина, той напуснал Рим и преместил резиденцията си тук. Ако беше прочел предсказанието на Хораций или беше повярвал в него, той вероятно никога не би извършил тази лудост. Поетът беше писал, че римската империя ще започне да залязва тогава, когато един наследник на Аугуст премести седалището на същия на онова място, където той е роден. А Троя не е много отдалечена от Тракия.
Към средата на юли дойдохме във венецианския дворец в Пера. В момента в Цариград не се говореше за чумата, което се случва много рядко. Всички бяхме настанени много добре, но голямата горещина принуди баило да потърси прохлада в една вила, която се намираше в Буюкдере. Аз получих веднага заповедта да не излизам никога без знанието на баило и без да ме придружава един еничарин. Подчиних се под честна дума. По това време руснаците не бяха още обуздали безсрамието на турския народ. Сега, както се разправя, чужденците могат да отиват с пълна сигурност навсякъде, където поискат.
В деня след пристигането ми поисках да ме заведат при Осман паша от Карамания, което име граф де Боневал беше приел с преминаването си към исляма. След като предадох писмото му, бях заведен в една мебелирала по френски стая в приземието, където видях един дебел, облечен по френски, в напреднала възраст господин, който, при появяването ми стана, тръгна усмихнат към мен и ме попита какво би могъл да стори в Цариград за любимеца на един кардинал на римската църква, която вече не може да нарече своя майка. Разказах му съвсем подробно моята история, как в момент на отчаяние бях помолил кардинала за препоръчителни писма за Цариград.
— Значи — каза той, — без тези писма вие никога не бихте дошъл тук, където да не нуждаете от мен.
— Това е вярно, на аз съм много щастлив, че имам честта да се запозная с ваше превъзходителство — един човек, за когото цяла Европа говореше, за когото още се говори, и още дълго ще се говори.
След като разговаряхме върху преуспяването на един млад човек, в моето положение, който без всякакви грижи, без намерение и определена цел се отдава с едно безстрашно доверие на щастието, той ми каза, че писмото на кардинал Акуавива го задължавало да стори нещо за мен и затова искал да ме запознае с трима или четирима свои приятели — турци, запознанството с които си заслужавало труда. Покани ме всеки четвъртък да обядвам у него и ми обеща да ми изпрати един еничар, който да ме пази от безсрамието на тълпата и да ми покаже всички забележителности.
Писмото на кардинала ме препоръчваше като учен. Пашата стана и каза, че иска да ми покаже библиотеката си. Последвах го през градината и ние влязохме в една стая, изпълнена с оградени с решетки шкафове, зад решетките от стоманена тел се виждаха завеси и зад тези завеси се намираха, без съмнение, книги.
Той извади един ключ от джоба си и отвори, но вместо книги, видях наредени бутилки с най-добри вина и двамата се разсмяхме от все сърце.
— Това тук — ми каза пашата — е моята библиотека и моя харем, понеже, при напредналата ми възраст жените биха скъсили живота ми, докато доброто вино може само да го запази или най-малкото да го направи по-приятен.
— Предполагам, че Ваше превъзходителство е получил разрешение от мюфтията?
— Мамите се, турският папа далеч няма такава голяма власт, както християнският папа. Той в никакъв скучай не може да позволи нещо забранено от Корана. Все пак това не го спира някога да си навлече проклятие, ако това му прави удоволствие. Набожните турци съжаляват свободомислещите, но не ги преследват. В Турция няма никаква инквизиция. Който не уважава предписанията на религията, казват те, ще бъде достатъчно наказан на онзи свят, та няма нужда да му се приготвят страдания и на този свят. Единственото разрешение, което измолих и получих, макар че едва ли може да се нарече такова, беше относно обрязването, понеже на моята възраст то би могло да бъде опасно. Това е една церемония, която е всеобщо разпространена, но не и предписана.