Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Видях как вдиша плитко, наврях лице в басейна и изплакнах устата си от повръщаното. Погледнах пак Елиът и забелязах, че синьото започна да изчезва от лицето му. После той пак почна да диша. Хвърлих поглед на Гари и казах: „Поеми оттук нататък“, но Гари изпружи към мен ръце с вдигнати нагоре длани и поклати глава, един вид: „Заеби тая работа!“, и за да е още по-ясен — отстъпи две крачки назад. Тогава се обърнах към най-добрия приятел на Елиът — Артър, но и той ми отказа, точно както бе направил и Гари. Нямах друг избор, освен да сторя най-отвратителното нещо на света. Плиснах вода върху лицето на Елиът, а Графинята се зае енергично да отмива повръщаното от устата му. После бръкнах с ръка, загребах полусмляното месо от чийзбургера и натиснах надолу езика му да направя път на въздуха. Пак положих уста върху неговата и пак задишах вместо него, докато другите ни гледаха смразени от ужас.
Най-сетне чух воя на сирените и фелдшерите се струпаха около двама ни само след секунди. За нула време напъхаха тръба в гърлото на Елиът и започнаха да впомпват в дробовете му кислород. След това внимателно го положиха на носилка и го отнесоха на сянка под едно дърво, където му включиха система.
Скочих в басейна и изплакнах старателно устата си от повръщаното, макар да продължаваше да ми се повдига ужасно. Графинята дотича с четка и паста за зъби и аз започнах да ги мия насред басейна. После изскочих навън и се отправих към носилката с Елиът. По това време към фелдшерите се бяха присъединили и половин дузина полицаи. Мъчеха се да го докарат до нормален пулс, но сърцето му отказваше. Един от фелдшерите ми протегна ръка с думите:
— Вие, сър, сте истински герой. Спасили сте живота на своя приятел.
И аз чак тогава се осъзнах: Та аз съм герой! Аз! Вълка от Уолстрийт! Герой! Как прекрасно звучи тази дума! Тъй ми се прииска пак да я чуя, че се направих на недочул:
— Извинете, какво казахте? Бихте ли го повторили?
А фелдшерът ми се усмихна и рече:
— Вие сте герой в най-истинския смисъл на думата. Малцина мъже биха постъпили като вас. Без всякаква подготовка сте направили точно каквото трябва. Браво, сър. Вие сте един истински герой.
Исусе! — рекох си. Това е направо прекрасно. Но ми трябваше да го чуя и от Графинята с нейните изваяни бедра и чисто нови цици, които сега щяха да ми принадлежат, когато си поискам, поне през идните няколко дни, понеже аз, мъжът й, съм истински герой, а няма жена, която да устои на сексуалните примамки на героя.
Намерих я приседнала на ръба на един шезлонг, все още в състояние на шок. Потърсих необходимите думи, с които да я подсетя да ме нарече „герой“. Реших, че в крайна сметка може би ще е най-добре да прибягна до метода на реверсивната психология — да я похваля как тя самата бе запазила самообладание и как бързо бе успяла да повика линейката. Това щеше да я задължи да ми върне комплимента. Приседнах до нея и я прегърнах с една ръка.
— Слава Богу, че извика линейката, Над. Ами ти единствена от всички останали не беше се вкаменила от ужас. Силна дама си. — И търпеливо зачаках. А тя се примъкна към мен и тъжно се усмихна:
— Не знам. Изглежда действах инстинктивно. Нали знаеш, както правят по филмите, но човек все си мисли, че с него не може да се случи. Разбираш ли ме?
Неверо-шибано-ятно! Та тя дори не ми каза, че съм герой! Май ще трябва да подходя по-конкретно.
— Много добре те разбирам. Все си мислиш, че подобно нещо не може да ти се случи, а когато стане, се ръководиш от чист инстинкт. Вероятно и аз затова реагирах по този начин. — Ало-о-о, Графиньо! Не схващаш ли намека, за Бога?
Изглежда най-после се усети, защото ме обгърна с ръце и каза:
— Омилибоже! Ама ти беше направо невероятен! Никога не съм виждала нещо подобно. Направо не мога да намеря думи да ти опиша колко великолепен беше! Всички замръзнали на място, а ти…
Исусе! Заливаше ме с хвалби, но отказваше да каже вълшебната думичка! — … ти… направо беше герой, миличко! — Най-после! — Никога не съм се гордяла толкова с теб. Моят мъж — героят! — И ме млясна с най-сочната целувка, каквато можете да си представите.
Сега вече разбрах защо всички малки момченца мечтаят да станат пожарникари. В този миг видях как изнасят Елиът на носилката.
— Хайде — рекох й, — да вървим до болницата да не объркат конците сега, след като положих толкова труд да спася живота на Елиът.