Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Гаргойлът увисна на въжето, изпъвайки го като струна с тежестта си.
Варг изръмжа, отчаяно се вкопчи и ледът заскърца под ноктите му, когато се плъзна към ръба.
Останалите три гаргойла се втурнаха към канима.
Варг ги видя и престана да се опитва да се задържи на покрива.
Въжето със сила издърпа канима през парапета, точно когато гаргойлите се блъснаха в мястото, където току-що се намираше. Цялата им тежест се стовари върху назъбения ръб на парапета и парчета камък, гаргойли и канимският посланик полетяха надолу.
Здравото въже беше неспособно да издържи прекалено голямата тежест, която рязко го опъна, изскърца протестиращо за секунда и след това се скъса, а отделните въжета, от които беше изтъкано, изплющяха във въздуха. Взрив от болка опари рамото на Исана, тя залитна и падна в студената вода на акведукта.
Беше парализирана, оглушена от внезапната болка. Тя сведе поглед и забеляза, че дрехата й е разрязана като с нож.
От разреза течеше кръв и попиваше в ръкава. Нечии ръце я сграбчиха, някой я викаше по име, след това до нея се появи Арарис, превързващ ръката й.
Отдолу се появи светлина, червена и зловеща.
— Ох, кървави врани — изпъшка Тави. Той обърна глава и се втренчи в Арарис с широко отворени от паниката очи. — Арарис, той падна на тревата.
Арарис внезапно се напрегна.
— Какво? — той стана и отиде при Тави, почти носейки Исана и от ръба на акведукта тя успя да разгледа моравата, обграждаща Сивата кула.
По нея се разгаряше огън. Не, не огън, защото истинският пламък не може да е толкова плътен и равномерен.
Огнените фурии се пробудиха към живот.
Те приеха форма, наподобяваща огромно куче, почти с размерите на Брут, фурията на земята на нейния брат. Но, с трепет отбеляза Исана, имаше и разлики. Задните им крака бяха прекалено къси, предните — прекалено дълги, а от раменете им се издигаха уродливи гърбици.
Въпреки че изглеждаха твърди, те се състояха от плътен, пурпурен пламък, и излъчваха ярост и злоба. Огнени езици трептяха около плещите и шиите им като гриви, а пелена от черен дим се кълбеше около лапите и се точеше назад.
Внезапно те се раздвижиха като едно цяло. Главите им се обърнаха, а муцуните, приличащи на вълчи, се озъбиха. Исана проследи погледите им към…
Към падналото тяло на посланик Варг. Два от гаргойлите лежаха разбити около него и не помръдваха, но останалите започнаха да се тресат и да потрепват с крайници в тромав опит да възстановят равновесието си и да възобновят атаката.
Огнените кучета отвориха усти и пукане и рев на гладен пламък прониза нощния въздух.
Камбаните продължаваха да бият и на покрива на Сивата кула започнаха да се появяват мъже.
Изражението на Тави застина и той се спогледа с Кайтай. Без да каже нито дума, той се наведе и хвърли дългия си сив плащ в студената вода. Арарис се завъртя към него и извика:
— Не!
Тави хвана единия край на скъсаното въже, все още прикрепено към акведукта, и скочи през ръба.
Исана рязко издиша, когато синът й се хвърли в морето от злобни огнени фурии, но беше твърде зашеметена, за да направи нещо по въпроса.
— О — успя само да каже, мислейки, че той е полудял. — О, скъпи!
Глава 36
Тави се плъзна надолу по остатъка от скъсаното въже и се зачуди дали изобщо има ум в главата си.
Имаше късмет, че въжето беше скъсано достатъчно близо до края и успя да се спусне, докато краката му се озоваха на не повече от десет или дванадесет фута над земята.
Той се пусна от въжето и се опита да смекчи удара от падането си с крака, като остави тялото да падне назад и разпери ръце да посрещне земята.
Получава се по-добре, когато не си облечен с броня, помисли си Тави, но поне тревата на моравата беше достатъчно мека, за да поеме частично удара. Той беше съборен от порив на вятъра, но се застави да стане, извади меча си и се втурна към Варг, докато гаргойлите се надигаха на крака.
Нито веднъж не се поколеба или забави, само отново посегна към стоманата на острието и укрепи структурата й с волята си. Приближавайки странично към по-близкия от двата гаргойла, той извика и замахна с острието ниско над земята.
Сноп алени и лазурни искри се разлетяха там, където острието докосна каменната повърхност на гаргойла, а стоманата на острието прониза гранита, сякаш беше плесенясало сирене.