Смъртоносно бяло
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Корморан Страйк (bg) #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0382-7
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносно бяло». Краткое содержание книги:
Земята беше хлъзгава, а балдахинът от клони отгоре толкова плътен, че пътеката тънеше в дълбока сянка и влага. Остра и горчива миризма на треви изпълни ноздрите им, наоколо шумоляха птици и дребни животинки, смутени от нахлуването в хабитата им.
– И тъй – каза Страйк, докато се промъкваха през храсталаци и бурени, – Кристофър Бароуклъф-Бърнс. Това е ново име.
– Не, не е – възрази Робин.
Страйк я погледна изкосо, усмихна се и мигом се спъна в коренище, като се задържа прав, но за сметка на болка в коляното.
– По дяволите... Чудех се дали ще си спомниш.
– „Кристофър не е обещавал нищо за снимките“ – цитира Робин на мига. – Той е висш чиновник, ментор на Аамир Малик от Външното министерство. Физи току-що ми каза.
– Връщаме се пак към „човек с твоите навици“, значи.
Известно време и двамата мълчаха, съсредоточени върху особено трудна отсечка от пътеката, където надвисналите клони ту закачаха дрехи, ту деряха гола кожа. Бледата Робин изглеждаше зеленикава на слънцето, филтрирано през короните на дърветата.
– Видя ли се отново с Рафаел, докато бях навън?
– Ами да – отвърна Робин леко смутена. – Показа се от дневната тъкмо когато излизах от тоалетната.
– Знаех си, че няма да пропусне шанса да говори с теб – подхвърли Страйк.
– Не беше нищо такова – отвърна Робин неискрено, като си припомни репликата за оргиите с маски. – Изи прошепна ли ти нещо интересно? – попита.
Развеселен от това връщане на топката, Страйк откъсна поглед от пътеката, поради което не забеляза кален дънер. Спъна се за втори път и този път се спаси от болезнено падане, като се вкопчи в дърво, покрито с бодливо увивно растение.
– Мамка му...
– Удари ли се?
– Нищо ми няма – отвърна той, ядосан на себе си и разгледа дланта си, сега пълна с бодли, които се опита да изтръгне със зъби. Обърна се, когато чу зад себе си рязък шум, и видя, че Робин бе откършила част от паднал клон, за да му служи като бастун.
– Използвай това.
– Няма нужда... – подхвана той, но при строгото й изражение се предаде. – Благодаря.
Поеха отново, а Страйк установи, че бастунът му е много по-полезен, отколкото му се искаше да признае.
– Изи просто се опитваше да ме убеди, че Кинвара е могла да се промъкне незабелязана в Оксфордшър, след като е очистила Чизъл между шест и седем часа сутринта. Не знам дали си дава сметка, че има многобройни свидетели за всеки етап от пътуването на Кинвара от Ебъри Стрийт. Полицията вероятно не е влизала в подробности пред семейството, но си мисля как като стане ясно, че Кинвара не може да го е извършила лично, Изи ще започне да твърди, че е наела някого за това. Как ти се сториха няколкото избухвания на Рафаел?
– Не мога да го виня, че се дразни от Торкил – отвърна Робин, докато заобикаляше участък, обрасъл с коприва.
– Така е – съгласи се Страйк. – Старото момче Торкс и мен успя да изнерви.
– Рафаел изглежда много гневен на баща си, нали? Не беше длъжен да ни казва как Чизъл е накарал да умъртвят онази кобила. Просто се хвана за възможността да обрисува баща си като...
– Малко нещо гадняр – съгласи се Страйк. – Реши, че Чизъл от чиста злоба е откраднал онези хапчета от Кинвара. Целият този епизод е адски странен всъщност. Кое те накара да се заинтересуваш от хапчетата?
– Не ми се връзваха с Чизъл.
– Е, добро нацелване беше. Никой друг като че не разпитва за тях. И тъй, как тълкува психологът това, че Рафаел оплюва покойния си баща?
Робин поклати глава и се усмихна, както правеше обичайно, щом Страйк я определеше така. Беше напуснала университета, преди да се дипломира по психология, както той добре знаеше.
– Сериозно питам – каза Страйк и направи гримаса, когато изкуственият му крак се подхлъзна върху листа и този път той се спаси от падане с помощта на пръчката от Робин. – Мамичката ти... Кажи де, как ти се стори това, че охулва Чизъл?
– Стори ми се, че е наранен и гневен – отвърна Робин, като подбираше внимателно думите си. – Той и баща му бяха започнали да се разбират по-добре отвсякога, съдейки по онова, което ми казваше в офиса, а сега Чизъл е мъртъв и вече няма шанс да се помирят истински. Останал е с факта, че е изключен от завещанието и няма представа какво е било истинското отношение на баща му към него. Чизъл е бил доста непоследователен по отношение на Рафаел. Като е бил пиян, търсел го е за опора, но иначе беше доста груб с него. Макар да не мога да кажа, че Чизъл се е държал добре с някого, освен може би...