Отдел Убийства: Илюзия за грях

— Льоша, спешно трябва да ми намериш „Задачи и теореми от анализа“.

— Ей сега. — Той с недоумение вдигна рамене и излезе от кухнята.

След няколко минути се върна.

— Но къде се е дянала? Нали беше в библиотеката, постоянно я гледах на рафта. А сега я няма. Да не си я преместила някъде?

— Да… Тоест не… Подарих я.

— Но, Ася, какво става с тебе? — загрижено я попита Льоша. — Да не ти е зле?

— Нищо ми няма.

— Но поне усещаш ли се какво приказваш? Защо ме молиш да ти нося от стаята книга, която вече си подарила? И изобщо на кого можа да подариш Голдман? На кого е притрябвал?

Тя поклати глава, опитвайки се да се отърси от вцепенението.

— Льошик, просто не си ме разбрал. Аз наистина подарих Голдман на Наташа, защото момичето усилено се занимава с математика. Но сега книгата спешно ми трябва. Можеш ли да ми я намериш?

— Колко спешно?

— Много спешно, като на пожар.

— Асенка, разбирам те, но часът вече е единайсет и половина. Имам един Голдман, обаче той е в Жуковски. Да не искаш сега да се кача на колата и да „прескоча“ дотам, за да го взема?

— Искам. Извини ме, Льошенка, знам, че се държа отвратително и че всеки друг мъж на твое място би ме погнал с гадната метла заради всичките ми среднощни капризи и пожари. Но друг мъж аз не бих могла да имам, защото можех да се омъжа само за тебе и за никой друг. Разбираш ли?

Алексей Чистяков разбираше. Той добре познаваше жена си още от ученичка и също така добре знаеше, че когато става дума за човешки живот, тя не се спира пред нищо. Не се интересува дали е прилично или удобно както за нея, така и за останалите, не я задържат късното време и почивните дни, болестите, заетостта и всякакви други пречки. Те просто престават да съществуват за нея. Защото за неговата съпруга Анастасия Каменска няма и не може да има нищо по-скъпо и по-важно от човешкия живот, независимо дали става въпрос за виден политик, бележит артист или за едно никому неизвестно сакато момиче. Да, жена му има тежък характер, вироглава е, обидчива, независима и рязка, но той си я обича с всичките й недостатъци, с патологичния мързел и пренебрежение към домакинската работа, заедно с нейната всеотдайност към професията и непримиримостта й, когато някой по свой каприз отнема живота на други хора. Действително Настя не би могла да има друг съпруг, защото никой друг мъж не би изтърпял такъв очарователен комплекс от личностни особености.

Той тежко въздъхна и взе да се облича. За негова изненада Настя махна халата и също започна да навлича дънките и фланелката си.

— Закъде се стягаш?

— Идвам с тебе.